17 октомври – 5 ноември 2019
галерия „Ракурси“, София

От пръв поглед към изложбата става ясно, че Явора Петрова има какво да каже и знае как да го направи. Виртуозното съчетание на лекота, професионализъм и майсторство в рисунъчния изказ с тежестта и дълбочината на вътрешно преживяното и житейски осмислено чувство изцяло оправдават завладяващото наименование на изложбата „Леки рисунки с тежък характер“. По думите на самата художничка това са „работни варианти, избрани от още по-многобройни работни сюжети“ по различни теми, вълнували творческото ù въображение през годините. Сред тях са „Акценти“, „Метаморфози“ по Овидий, „Опера за три гроша“ по Бертолт Брехт, като последната е личен проект на Явора Петрова, който предстои тепърва да се развива. Излезли „от лабораторията“, рисунките са резултат от умението да се сведе фигурата до знак, да се търси символика чрез използването на разнообразни рисунъчни материали, сред които неизменно присъстват молив, въглен, лави, цветен пастел. Чрез деформацията, ракурса, светлината да претвори дълбокото чувство и със свой личен маниер да го превърне в изразителни, силно въздействащи композиционни послания.

В изложбата са включени и две работи от предишен цикъл, озаглавен „Уроците на Рембранд“, представен в самостоятелна изложба през 2006 г. в галерия „Средец“. Настоящата експозиция на Явора Петрова ни дава възможност да осъзнаем още един съществен урок от големия учител за всеки художник – Рембранд. Именно там, в „лабораторията“,

в общуването с молива и белия лист, в тишината на вътрешния разговор

се раждат големите произведения на изкуството. Те носят лекота, породена от искреността, емоцията, първото чувство, сетивността, полета на човешкия дух, копнежа и надеждата, и от друга страна – тежестта на вътрешните противоречия, дълбоките човешки преживявания и страдания.

Такива са рисунките на Явора Петрова. В тях всеки може да разпознае себе си, свое лично и житейско състояние, а това е сигурен белег на вечното в изкуството. Това по думите на големия испански поет Федерико Гарсия Лорка е силата, която се усеща в „нежното родство на крехката мравка с величествения вулкан, на вятъра с великата нощ, осветена от Млечния път“. Казано с една дума – това е дуенде!