СБХ :: Константин Костов за изложбата „Биографично“, СБХ

Редакцията на бюлетина на СБХ покани Константин Костов, участник в изложбата „Биографично: места на преживяното. Сенки от миналото, сенки от бъдещето“, да сподели своите мисли за темата, участниците в изложбата и своята лична рефлексия.

+++

Текстът от Константин Костов:

Поглед към бъдещето, изпълнено с предстояща светлина

Доколкото си спомням от разкази на художници, до неотдавна „автотематизмът“ се е използвал от една система като клеймо върху художника, като някак неприлично „занимание със себе си“ и злободневните теми и сюжети в изкуството. Един вид, такъв художник не е достигнал достойнството на важните теми и не се занимава с големите категории. Сега обаче, явно отново заради осъвременяването на новия морал, големи общи изложби отпреди време (познати още като ОХИ-та) правят опит да съберат в себе си една цялостна картина на настоящето. Мащабната изложба на секция „Живопис“ „Биографично. Места на преживяното. Сенки от миналото, сенки от бъдещето“ предлага като събирателна тема биографичното. Не е ли биографичното, макар и през места на преживяното, един своеобразен автотематизъм? В един нов свят на постоянни и бързи промени както в отделната личност, така и в глобален мащаб,

вслушването в субективната гледна точка на артиста

може да сглоби донякъде представата за общото цивилизационно състояние или поне усещането за такова. Като пъзел, който все още няма своята цяла, обща картина и рамка, а се напасва и адаптира към всяко ново парче на личното преживяно. Това субективно преживяно е като един „безсрамен“ като естествен или наложителен за твореца автотематизъм.

Моето предложение към тази изложба и към зрителя са три картини, които по някакъв начин реших да свържа с допълнението към заглавието на изложбата, а именно „Места на преживяното“. Това са „Приказка без край (3) Възможен край“, „Случка по невнимание“ и „Между два свята“. Вероятно не е прието или се възприема за трудно, дори за необичайно, художникът сам да контекстуализира произведенията си, а какво остава да ги определя, но аз ще направя своя опит като ключ към тяхното разбиране именно в контекста на настоящата изложба.

Константин Костов / Приказка без край (3) Възможен край

Картината „Случка по невнимание“ със своя сюжет на горяща бензиностанция може би напомня за това какво се случва, ако дори за миг не проявиш нужното внимание. Всичко е възможно да пламне, необуздано и неконтролирано, а оттам пламъците биха погълнали цялата структура, обречена на последващо разрушение. Но за мен любопитен беше самият миг, преди всички последствия! От друга страна, картината „Между два свята“ е много лична, сюжет от място, на което за кратко можеш да отдъхнеш от дълъг път, намиращ се точно в средата между два свята – София и Бургас.

Честите пътувания между тези два края на България поради преподавателската ми дейност се превърнаха в личното преживяно, място за срещи на много светове. Мястото, където разговорите за изкуство изпълваха пространството, но завръщайки се в него, то се оказва

лишено от онова човешко присъствие, останали са само следи от него.

В картината „Приказка без край (3) Възможен край“ отново срещам зрителя със сюжет на преживяното, но вече потопен в алегоричното му състояние. Това е въртележка от виенския „Пратер“, която сякаш отдалечена от всички и може би спряна от употреба, все още приема посетители. Оградена, позволява досег единствено през пропускателната кабинка. Цялата случка е потопена във вакуумна тишина.

Отправям поглед към бъдещето, изпълнено с предстояща светлина. Несъмнено тази светлина може да предизвика сенки, попадаща върху различни „обекти“, но не е ли това феноменът за всеки от нас, чрез който

да разпознаем своята реалност в една по-голяма яснота.

Обнадежден, че следата на художника върху платното, че всяка една негова мазка свидетелства за присъствие му и това, че той е живял именно в това време, ме кара да вярвам, че това е и свидетелство за смисъла в такъв живот.
Следата от него оставям на зрителя и неговата интерпретация като резултат от случката на внимание.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 21 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук