Международен архитектурен конкурс за изработването на идеен архитектурен проект „Преустройство, реконструкция и фасадно оформление на Национален излoжбен център, София, Шипка 6.“

Международният архитектурен конкурс за сградата на СБХ на ул. „Шипка” 6 беше обявен на 13 януари 2014 година. Документация за участие в него закупиха 127 български и чуждестранни архитекти, архитектурни студиа и колективи, от които проекти предадоха 83. Сред тях имаше автори от Англия, Франция, Италия, Португалия, САЩ, Австралия, Русия, Холандия, Германия, Катар, Гърция, Египет, Македония и други.

+++
Жури

Журито в състав: арх. Атанас Панов (София), избран за председател, арх. Каро ван де Вене (Ротердам, Холандия); арх. Карли Люик (Талин, Естония); арх. Петър Тодоров (Виена, Австрия); арх. Георги Кътов (София); проф. Светослав Кокалов (София – Ректор на Национална художествена академия); проф. Божидар Йонов (София – Преподавател в Национална художествена академия); Анжело Красини (София – Зам. председател на Съюз на българските художници) и Любен Генов (България – Председател на Съюз на българските художници) заседава и награди следните три проекта.

+++
Награди

1. William Matthews Associates - William Matthews (United Kingdom)

2. Колектив: Симеон Стоилов, арх. Иван Драгошински, арх. Анастасия Атанасова и кандидат арх. Дина Драгошинска (България)

3. „Архитектурно студио” – арх. Теодор Тодоров (България)

 +++
Фаворити

Сред фаворитите, обсъждани за наградата бяха и проектите на следните кандидати:

F.DELI E F.SABATINI ARCHITETTI ASSOCIATI (арх. Франческо Дели и Франческо Сабатини – Италия); ADA – ARCHITECTURE DESIGN AGENSY ООД (арх. Иво Панталеев и колектив); KONKURENT 90 ООД (арх. Дамян Томалевски и арх. Лозан Лозанов; ARCHITECTURE ABD DESIGN ЕООД (арх. Стефан Добрев); ARHITECTONIKA STUDIO ООД; арх. Петър Белев и Сара Бакай; BOEGL GIERER ARCHITECTEN Gmbh (Германия); B-12 ООД – арх. Петър Торньов; MAO – MARTINS ARCHITECTURE OFFICE – Jose Martins; NULLSTELLEN LABORATORY (Гърция); арх. Петър Стъпов и арх. Бойко Граменов; STUDIO BENAIM – Andre Benaim, Massimiliano Arnone, Fabio Azzato, Federico Biasci, Stanimir Tonev, Lonni Gorlach (Италия).

+++
Думи при откриването на изложбата с проектите от конкурса 

Винаги е приятно да откриеш изложба. Но някои изложби са по-особени. Към повечето не изпитваш лична отговорност, просто им се радваш, възхищаваш (или пък си изпълнен с някакви други чувства)... Ала други, в чието осъществяване си вложил цялото си желание и много усилия, те, тези изложби те правят истински щастлив. Днес, в тази зала са събрани фантазията, моженето и големият труд на 83 архитекти и художници, за които съдбата на „Шипка” 6 има значение. Това не е обикновен конкурс. Той е чиста проба визионерство в името на българското, а и чуждото изкуство.

През ноември 2012 с постановление на Министерски съвет СБХ придоби собствеността върху сградата на „Шипка” 6. Многократно изказахме благодарността си към личностите и институциите, без които това нямаше да бъде възможно. Тогава бяхме силно ентусиазирани и се радвахме на тази рядка проява на справедливост. Но още същия ден, след като прочетохме поне два пъти въпросното постановление и отворихме бутилка уиски, си зададохме въпроса: „А сега... какво правим?!”

Беше ясно на всички нас, че простото (всъщност сложното) придобиване на един имот все още не означава кой знае какво. И постепенно взехме нелекото решение, че не само трябва да реновираме тази сграда, но и да я направим достоен дом за нашите и чуждите художници. Даваме си сметка с какво сме се захванали, но също така си даваме сметка, че без усилия и даже жертви нищо добро няма да се случи.

Подготовката на този конкурс означаваше да осмислим целта си и да намерим начин за осъществяването й. Не беше лесно, повярвайте ми! Не искам и няма да се впускам в подробности от идеен и технически характер, защото съм сигурна, че всеки, който е минал по този път, е наясно с проблемите и сложността на решаването им. А всички, които сте тук, по един или друг начин знаете за какво говоря. Най-важното и най-хубавото от всичко е, че днес сме тук, в тази зала, за да отбележим постиженията на участниците, което означава, че сме преминали успешно през този първи, но толкова важен етап. Признавам си, бяхме удивени от количеството на проектите! Очаквахме интерес, определено, но не и чак такъв. Вероятно ние, интелектуалците, тук и сега сме се отказали да мечтаем... знам ли? Тази експозиция, тези намерения ни връщат надеждата, че биха могли да се случват и добри, и смислени неща!

Благодаря ви! Благодаря на всички, които работиха сериозно, с размах и въображение, с отговорност към значението на тази сграда за цялата ни общественост! Оценяваме усилията и таланта ви, бъдете сигурни!

За нас, художниците, този конкурс наистина е една мечта! Не сме очаквали, че такова нещо е възможно да се случи... точно на нас. Само преди година и половина това би било абсурд. Беше много важно да накараме и всички вас да мечтаете. И в изкуството, и в живота без мечти не става... Всъщност, когато искаш нещо много и силно, колкото и невъзможно да изглежда, то рано или късно се получава. Дано не смятате, че съм наивник на средна възраст или незрял оптимист. Убедена съм, че със силна воля се постига и непостижимото!

Разбира се, винаги ще има малко на брой доволни участници и зрители и голямо количество недоволни. Поемаме с пълно съзнание риска от този тривиален факт. Субективността никога не е можела да бъде напълно избегната.

Конкурсите са си конкурси... Смея да твърдя, че международното жури работи сериозно и по съвест. И, разбира се, според собствените си естетически критерии. Вероятно при друг състав на журито резултатът щеше да бъде различен, но единствено времето ще покаже кой и дали е бил прав. Мисля, че не е било лесно да се вземе решение за наградите поради една – единствена причина – големите качества на много от представените проекти тук, на първия етаж брой на „Шипка” 6. По мое мнение има над 20 проекта, които биха били достойни да бъдат реализирани. Но също така мисля, че журито е взело правилно решение. Струва ми се, че е невероятно, но факт, успяхме да осъществим един конкурс – чист откъм задкулисни игри, безпристрастен до степента на възможното (макар в нашата работа такова понятие да не съществува) и изобщо – конкурс, който прави чест и на художниците, и на архитектите. По-нататъшното му развитие, бих казала, е Божа работа! Не че ние, които стоим зад идеята, няма да направим всичко, ама всичко възможно! Ние наистина приемаме изграждането на нов изложбен център като мисия, или казано по-простичко – като наш дълг.

Няма да е пресилено, ако още веднъж благодаря на всички – на участниците, чийто професионализъм, всеотдайност и ентусиазъм ценим изключително високо, но и на целия екип, който направи възможно реализирането на конкурс от такава величина.

Десислава Минчева