21 ноември 2018 – 27 януари 2019
Национален етнографски музей, София

Преди година и половина внучката на Йова Раевска (1918 – 2000) Ейми Горин-Чапмен, която живее в Холандия, си дойде в България и се захванахме да подготвим ретроспективна изложба по повод 100 години от рождението на нейната баба. Имахме намерение да покажем възможно най-пълно керамичното творчество на Йова. Постепенно си дадохме сметка, че днес то е толкова добре забравено и за авторката му се знае толкова малко, че трябва да сменим подхода. Така първоначалната идея за широко представяне със 100 творби отстъпи пред усещането, че по-добре е да покажем по-малко на брой, но знакови за творчеството ѝ произведения. Промени претърпя и представата ни за съпътстващото изложбата издание. Тръгвайки от първоначалната идея за каталог, стигнахме до монография за Йова, която да я обрисува като човек и художник в пълнотата на нейната многообразна житейска реализация.

Йова Раевска работи активно от края на 1930-те до края на 1980-те години на миналия век. За този половин век край нея шеметно се „превъртат“ – като в калейдоскоп световни и локални събития – война, смяна на монархията със социализъм, идеологически колизии и контрол, социалистически реализъм и традиционализъм, нови декоративно-пластически моди и тяхното изживяване. За същото време тя създава стотици, не – хиляди, керамики, най-вече съдове, но също и пластики или съдове-пластики. Прави с голям успех дванайсет авторски изложби; запомнящи са участията ѝ в общи и национални приложни изложби; успешно участва в международни изложби и биеналета; реализира няколко пластики в архитектурна среда; проектира дизайнерски модели и участва в обновяването на асортимента в силикатната ни индустрия; повлиява към осъвременяване традиционните производства в местните керамични предприятия и много още. Въпреки преломните времена, в които е живяла, доминираща при нея винаги е била личностната независимост, отстоявана със сила на характера. А зад външната динамика се открояват още по-съществени качества – цялостност на личността, оригиналност на мисленето, артистично новаторство.
Йова Раевска е сред новаторите, които осъществиха модернизацията на българската артистична керамика от средата на ХХ век насам. Оригиналният творчески подход и пластическото богатство на нейните съдове ѝ отреждат лично място в историята на съвременното българско изкуство. В определени години тя е сред истинските неформални водачи в сферата на приложните изкуства, а своеобразието и смелостта на артистичните ѝ решения надхвърлят тясната рамка на превъплътител на занаятите, както често я титулуват. Много по-вярно е да се каже, че Йова Раевска създава образцови произведения на съвременната керамика, в които е скрит духът на старата българска грънчарска традиция. Познавайки я из основи, тя не я наподобява или усложнява, а обратно – филтрира я, опростява я и я модернизира. Така полага началото на онази преобразяваща алхимия на „традиционното“, в която намира вдъхновение, запазвайки трайно интереса си към преобразената съдова форма.

Йова Раевска / 1967 (личен архив)

Творческите ѝ търсения чертаят дълга парабола, която започва с късния сецесион (края на 1930-те, 1940-те години, „Тайната вечеря“), традиционното грънчарство и архаиката (през 50-те, „негра“ съдовете).

През 1960-те години Йова е във вихъра на преосмислянето – използва точарската техника и теракотата за антропоморфни фигури, освобождава сграфито техниката от орнамента, сближавайки го с графиката („Болярките“, „Градски сюжети“), конструира забележителните си пластични форми чрез трансформиране на функцията им до естетическа величина (серия цилиндрични съдове с тръбни дръжки).

Йова Раевска / Съд, 1966 (личен архив)

През 1970-те години, в апогея на декоративизма и паноманията, които владеят приложните изкуства, Йова чертае тяхната противоположност, като търси скулптурната първичност на материала и засилва конструктивните измерения на формата („Близнаци“, „Фар“, Т-образни съдове).

Макар че в следващите години ще стигне и до абстракции („Композиция“), през 80-те тя ще начене голямото си завръщане към традиционните начала – към теракотата и ангобата. Но ги интерпретира нетрадиционно – в прости, едри и мощни форми („Съд с вълнообразни стени“), чрез контролирана ангобна поливка, която образува спонтанен пластичен орнамент (Декоративни съдове, пластика „Цвете“). Което подсказва, че Йова е имала житейско време за осмислянето и на обратния път – от унификацията на дизайна и масовата индустриална култура към простотата на правенето и на материала, към духовното общуване, които може би най-концентрирано се събират в занаята.

През целия си творчески живот Йова е отстоявала неразривната връзка на керамиката със съдовата форма, постигнала чрез грънчарството най-високите си образци – цялата световна история на керамиката го доказва. Преобразявайки глината артистично и технологично, тя проправя път и към съвременното преосмисляне на ежедневните функционални форми – именно този изначален, искрен и по своему дързък подход я поставя в основите на модернизационния процес в българската керамика във времето, когато за пластика и за дизайн можеше да се говори само под сурдинка.

Йова Раевска е едновременно симптоматично и оригинално явление, което затруднява да бъде обхванато в пълнота. Тя направи керамиката своя съдба; защото не само глината говори чрез нея, но и самата тя говори с гласа на глината – глината е нейният глас, нейната любов и патос, нейният начин за себепознание и общуване със света.

Йова Раевска / още текст

Въплътеният в творчество дух на времето, независимият психологически образ и забележителните ѝ професионални постижения отчетливо маркират нейното ярко женско и артистично присъствие в съвременното българско изкуство. Тя не само е сред новаторите, които упражниха силно влияние върху развитието на българската керамика и допринесоха за модернизацията ѝ след средата на ХХ век. Но е сред малцината художници, които намериха творчески отговор на въпроса как българското изкуство, опазвайки основни традиционни начала, може да се впише в модерността и заедно с това да продължи да бъде българско и съвременно.

Виолета Василчина