Зад гърба си Румен Божинов има над двайсет самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Затова спокойно може да се каже, че новата, предколедна и коледна изложба на Румен Божинов ни запознава с истинската зрялост на твореца. В своето развитие той изкачи всички стъпала, от първото до последното, и премина търпеливо, без много шум през всички степени на израстването. И сега плодът е налице.

Искрен творец с напълно изграден собствен почерк, задълбочен познавач на българското културно наследство (и няма как да е иначе, той е завършил НХА в класа на проф. Атанас Божков), във всяка своя нова изложба Румен Божинов така прецизно наглася перископа на собствените си търсения, че е едновременно и познат, и непознат. Защото никога не се впуска в самоделни изразни похвати, но постоянно демонстрира любопитството към нови и нови технологични експерименти.

И настоящата му изложба е подчинена на тази благословена формула, която, може да се каже, е негов запазен знак. Тук се срещаме с очарованието на детското възприятие, съюзено с рафинираната технологична дисциплина в резултат на академичното му образование. Така се раждат и тези творби – акварели, работи върху дърво и маслени платна, които ни въздействат с пестеливия си, но смислово натоварен пластичен език като прости, чисти, основни символи, охраняващи извечните човешки стойности в дивия ни, разбъркан и неуютен свят.

Оригиналният естетически свят на художника се вдъхновява по равностоен начин както от архаичността, така и от интимността, поместени в широката рамка между християнската символика (неслучайно Румен Божинов е известен и като Зографа от Сандански) и езически обреди, което му позволява да осмисли по нов начин

народностните архетипи чрез личната съдба.

Накрая ще ви споделя нещо лично. След „Калуня-каля“ на Георги Божинов животът по някакъв начин се грижи да ме среща с Божиновци. Има един млад писател, Венцислав Божинов, редактор в издателство „Рива“, където сега издадох двайсетата книга, и който написа послеслова към нея. А сега съм удостоен и с честта да открия 21-та самостоятелна изложба на още един Божинов, на художника Румен Божинов. Впрочем има и още един за съпричастност. Светското име на покойния неврокопски митрополит Пимен – голям приятел на Румен Божинов, оказал му неоценимо съдействие при труда му върху капиталната му монография „Живописта на Роженския манастир“ – е не друго, а Деян Енев.