10 май – 1 юни 2018

Иван Димов е достатъчно известен на публиката като един от най-изтъкнатите художници от своето поколение.

Този път той представя на вниманието ни прецизно подбрана колекция от малко познати или непоказвани картини, които дават добра представа за

последните тенденции и насоки в живописното му творчество.

Наред с портретите и фигуралните композиции, които е включил в експозицията, Иван Димов продължава да разработва вечната тема на своето изкуство – светът на детството и на родното място като извор на вдъхновение и като своеобразен, личностно обагрен микрокосмос, посредством който той общува с големия свят. Авторът разкрива, както и в редица предишни свои опуси, носталгични интонации, богат пласт от асоциации и от амбивалентни емоционални състояния в една своеобразна археология на паметта. Фигуративни и абстрактни образни отломки от миналото, от детството, от спомените и от сънищата плуват в някакво имагинерно и пулсиращо пластическо пространство, в което мотивите сякаш се разтварят в особена лирична атмосфера.

Всичко това се излива в още по-богати отпреди, нюансирани и прелестни в своята привлекателна колористика цветосъчетания и тонални съзвучия, чрез които художникът изгражда и формите, и средата на своите видения. Тази общодостъпна поетичност на неговия образен свят е еднакво привлекателна и ценена както от специалистите, така и от значително по-широк кръг любители на изобразителното изкуство.

Художникът е достигнал до степените на автентичната творческа зрялост и умъдреност. Верен на себе си и заедно с това обновен посвоему, Иван Димов и днес е все така значим с индивидуалния си принос в съвременното ни изкуство.