23 октомври – 9 ноември 2019
галерия „Райко Алексиев“ – СБХ, София
Юбилейните изложби и ретроспекции често носят тежестта и риска на свръхотговорността на последен отговор на въпроси като какво обичах, какво постигнах, какво изведох като цел и смисъл. Тази изложба е по-различна. Натрупванията в годините съвестен и съсредоточен труд са подложени на преоценка, поставени са в нови граници. Чувствителността и опитът са провокирани, за да направят още една крачка над очакваното, постигнатото, познатото. Това не е ретроспекция и равносметка на завършения опус. С новите си картини Иван Велчев влиза в полемика със себе си, стъпва върху натрупаното като професионален опит, за да отключи нови сили, да преодолее стереотипи и да продължи. Това е изложба на динамиката на творческия процес, на запазена реактивност и саморефлексия, на разширяващия се опит, на отключване на нови сетивни и надсетивни ресурси.
Иван е нарекъл изложбата просто „Живопис“. В делниците на своя всеотдаен труд, в годините на творческо израстване и осъзнаване живописта се е превърнала от средство в цел. В своето саморазкриване самата живопис се е превърнала в тема и сюжет, в нещо, което се вглежда и самопознава в своя феномен и абсолют. Проглеждането във вътрешните измерения на пластическата тъкан, в жизнеността и експресията на цвета, в структурата, ритъма и динамиката на картинното пространство е творческото предизвикателство, рискът да излезеш зад различимото, зад удобната среща с разпознаваемото. Ако са останали следи от фигуралност, силуети от пейзажа, те са по-скоро отправни точки, маркери и навигатори в абстрактното.
В програмата на Иван Велчев пътуването към
образа на безпредметното, невидимото, крайното абстрахиране, довеждането до чисто абстрактното
е патосът на неговото творческо усилие, мястото на неговото естетическо и духовно пребиваване. Място на емоционално вчувстване, на вживяване в синкопите на цветния нюанс и контраст, в тоналното и структурно богатство, като освободен актив на емоционално-психично и духовно съдържание.
В творческия резултат на Иван Велчев живописната материя е доведена до свое автономно битие, до чисто естетическа реалност. В процеса на развитие, на самонаблюдение и творческо разкритие художникът достига до пластичен отговор на изкуството като чиста, необвързана стойност – нова реалност, ново битие. За тези живописни опуси като че ли е валидно казаното от Конрад Фидлер: ,,Дейността на художника се изгражда не върху принципа на подражанието, не върху принципа на преобразуването на действителността, а върху трети принцип – този на произвеждането на действителност.“
Тези картини са естетическа сентенция, визуален отговор на вчувстване, на емоционално-психично и духовно разтваряне в целостта, в необозримите измерения на неситуативното и безграничното. В тази своя програмна определеност Иван Велчев не е сам, а е част от пълноводен, многообемен и богат процес на развитие в новата българска живопис. Развитие с усвояване на чисто пластическите идиоми, на път към условност и крайно абстрахиране от конкретиката на нагледа и сюжета, на опити за разширяване на представите за конвенционална картина. Артистичните търсения на художника се включват в този процес и със своя качествен резултат са негов изразител.
Днес се радваме на творческите открития, на постигнатото от един вътрешно съсредоточен, всеотдаен и вдъхновен творчески труд. Изкушените да съзерцават чиста живопис са дарени с естетическите откровения на Иван Велчев – на неговата цветна поетика.