14 – 30 януари 2020
галерия „Академия“, София

През всичките години, в които бях студент на проф. Ивана Енева, не видях нито едно нейно произведение, защото тя не позволи да се влияем от нейната естетика и вкус. Не се изкуши да ни превърне в свои имитатори. Тя искаше всеки от нас да следва своя собствен стил и творчески път, да придобие индивидуалност. Учеше ни да обичаме себе си и никога да не сме в самоцелно съперничество един с друг. Не защото отрича конкуренцията като двигател за творческо търсене, а защото искаше да ни научи на най-важното – винаги да сме едно задружно семейство, обединено от любовта към керамиката. Проф. Ивана Енева се намесваше изключително фино в нашите творчески търсения, единствено с думи ни провокираше да мислим в различна насока. Задълбочено и неуморно ни преподаваше нови техники, съвременни автори и тенденции. Мога спокойно да кажа, че попаднах в любяща капсула на времето, с която се пренасяхме през времевия континуум и пространството на необятния свят на керамичното изкуство.

Паралелно с дългата си педагогическа кариера тя продължаваше творческите си търсения. Те не се свеждаха само до една техника или един образ, а точно обратното. Проф. Ивана Енева постоянно провокираше себе си в нови дълбини на динамиката и възможностите на материала глина като огъване, усукване и издълбаване. Тя дълбаеше слой след слой, докато достигне същността и есенцията на желаното от нея. Точно така се чувствах и аз – сякаш слой след слой моят професор ми помагаше да разкрия своите възможности, в които понякога самата аз не вярвах.

Темите, които тя изследваше, винаги бяха различни и донякъде посветени на техниката и технологията в съчетание с фина естетика и вкус. В нейното творчество линеарната рисунка и човешкият образ са водещи в композиционен план. Линията ѝ сякаш е нишката, която преде историята, свързва генерациите и обединява, танцува и разказва приказката на глината през вековете. Днес фолклорният образ от миналото в монументалните ѝ пана се е запазил, но не буквално, а е трансформиран, за да се превърне в знак. Съвременният човешки образ е преплетен с интеграцията на глобалния свят, в който живеем. Бялото, черното и техните нюанси са едни от любимите ѝ цветови съчетания, като вечната борба между доброто и злото, между бездната на тъмнината и утрото на светлината, между смъртта и безсмъртието.

Характерно за нейното творчество е новаторството, но важно е да се отбележи, че експериментът при проф. Ивана Енева никога не е самоцелен и маниерен. Само малка част от идейния фонд са монументалните ѝ пана, оцветените глинени маси, тера сигилатата и невероятните съчетания между ритъм на форма и цвят. Новите стъклени мозаечни пана са живописен подход, непознат досега и за първи път показан на нашата публика. Вибрацията на цвета от стъклото, сенките и отблясъците изграждат неповторимо неоимпресионистично третиране на образа. Вихрите от цветна мозайка са като нeзависими центрове на вибрация, които са обединени и подчинени на една обща хармонична стъклена живопис.

Малко и крайно недостатъчно е просто да благодарим на проф. Ивана Енева, но ние, нейните студенти, последователи и почитатели искаме да направим точно това. Макар че колкото и да са красиви и искрени, думите често са недостатъчни, за да опишат нашата признателност към нея. Признателност и благодарност за неуморната любов към керамиката и към студентите, благодарност за цялостния принос на нейното творчество. И всичко това неизменно белязано с нейния невероятно и силно индивидуален почерк като творец и човек – човек, изключително фин, интелигентен, талантлив и сърцат.