ноември – декември 2018
ГХГ „Борис Георгиев“, Варна
„Платното –
бяло съвършенство,
реалност и видение,
за сълза ли е предчувствие,
или за спасение?“
Иван Обретенов
От средата на XX в. изкуството на Иван Обретенов достойно заема своето място в българската култура. То неизменно принадлежи към дискурса на метафизичната културна нагласа, при която авторът търси художествено да изрази една устойчива представа за субстанциалното, за физическото и надфизическото, за трайното и изменчивото, за смисъла.
В експозицията са представени произведения, рисувани между 2001 и 2018, жанрово принадлежащи към разделите на фигуралната и абстрактната композиция и портрета. Живописните картини на Иван Обретенов са далеч от конкретно-делничното и монументалното творчество. Камерни по своята същност, те формират естетическа и философска представа за същностите на битието. Интелектуалната чувствителност на художника е ориентирана към метафизичното питане за идеите, което се обуславя от академичното му образование. През 1974 Обретенов се дипломира във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Всичко това задава разпознаваемия живописен почерк, познат от последователното му присъствие в множество национални и международни изложби. Изкуството на Иван Обретенов съхранява принципите на картинното, пресъздавайки в образен език на границата на абстрактното категориите на битието. Живописта, приела знанието на „първата философия“, както се нарича метафизиката още от времето на Аристотел, материализира в интелектуална и пластична концепция съществуващото във и извън човека. Това е причината, поради която в полето на картината кореспондират абстрактното и фигуративното, обширните колоритни петна и графичната рисунка, наративното и безсюжетното.
Зад експресивния изказ стои едно солидно разбиране за композиция, за структура и форма. Картините са издържани в ярка багрена звучност в синьо-сивата, зелено-сивата, червено-розовата или охрено-кафявата гама. Цветовете притежават самостойна стойност, еманципирана от наподобителни функции. Картинното пространство е подчинено изцяло на принципите на художествената необходимост, съотнасяйки се индиректно с видимата битийност. То е организирано чрез полагане на контрастни цветни полета в затварящите задните планове, насечени от вертикални и хоризонтални линии геометрични структури или колоритни акценти. Чете се всякакъв отказ от описателност или миметичност. Макар фигуративността да е запазена в композициите „Минувач в зелено“, „Двама в синьо“, „Розова картина“ и др., тя е предадена чрез ярко изразеното субективно отношение на художника. Пределно обобщени, двуизмерни, конструирани посредством синтетичен изобразителен език, изведени до знак са фигурите на хора и животни. Човекът е превърнат в семантичен и композиционен център.
Картината „Метафизичен пейзаж“ е сред програмните произведения в екпозицията, чрез която Иван Обретенов обръща парадигмата. Това може да се разбере единствено в контекста на изложбата. Две фигури, ориентирани в една посока, композирани вертикално, предават идеята за емоционално споделен свят. Това внушение контрастира на италианското течение на метафизичната живопис от първите две десетилетия на XX в., поставящо човека в един пуст, отчужден и студен топос. В изкуството на Иван Обретенов
мястото, пейзажът са обживени от човешката есенциалност.
Човекът е самото битие в себе си и извън себе си. Човешкостта е онази категория, която обзема всичко в тукашното и оттатъшното. „Дъжд в рая“ е композиция-алегория, поанта на експозицията, представяща идеята за човешкия рай. Над хората се сипе дъжд от пера – символ на свободата, волята, мисълта и щастието. Неслучайно Чоран твърди, че „метафични изблици“ са присъщи на монасите, развратниците и клошарите, защото в тези образи се съдържа квинтесенцията на гранично човешкото. Отвъд границата на рационалността човешкостта е онова измерение, което осмисля свещеното време и сакралното пространство, въплътени в композициите „Викащият в пустинята“ и „Плащаница“. Портретите (на Антония, Иван, Ева, Людмил и Пламен) в изложбата също предизвикват заслужено внимание. Те носят особеностите на интимната импресия, осмислени през психологическото разбиране на моделите. Художникът се интересува от богатството и сложността на човешката природа. Образите му интензивно кореспондират със зрителя, въздействайки посредством характер, поза, жест и емоционално присъствие. Към натурата художникът добавя точно премерена поетичност, за да превърне човешките образи в опоетизирана пластична материя.
Иван Обретенов се изявява и в областта на поезията. Той е автор на две поетични книги: „Ангели на спирката“ (2011) и „Спасени видения“ (2015).
