3 юни – 30 септември 2020
НГ – Къща музей „Вера Недкова“
В съвсем недалечните времена, през юни, когато мислехме, че пандемията започва да отшумява, в Къща музей „Вера Недкова“ към Националната галерия се откри т.нар. „Музей на Жената“ – художествен, колекционерски, активистки, дори в известна степен антропологически проект на Алла Георгиева.
Колекцията и съответно изложбата са разделени в няколко тематични блока – от билбордове и градска среда, през сувенири, предмети от бита, до кукли и авторски рисунки. По-долу можете да прочетете съкратено представяне на музея и избрани тематични сегменти от Стефка Цанева.
Изложбата може да бъде видяна до края на месец септември.
ЗА МУЗЕЯ
Попадайки в Къща музей „Вера Недкова“, човек би очаквал преди всичко достолепие. Тишина и сдържана аристократичност. Вместо това ни посреща еднометрова кукла Bratz от пенокартон и звуците на „Only You“ на Eлвис Пресли. А пристъпвайки в изложбената зала, ни залива вълна от розово и плът, много женска плът.
В колекцията, събирана над 20 години, място намират безброй намерени обекти и фотографии, както и авторски произведения, които покриват целия спектър на сексисткия кич – от кукли и кукленски аксесоари за пораснали жени, през симпатично смешни или плашещо вулгарни сувенири, до снимки и архивни материали, документиращи еволюцията на рекламните стратегии за продаване чрез женски тела.
Колекцията на Алла Георгиева ни сблъсква с целия онзи кич, който обикновено подминаваме с усмивка по крайбрежните улици или на входа на някоя туристическа забележителност. Това е онзи циничен кич, на който подрастващите момчета смутено се хихикат, а възрастните мъже се смеят с цяло гърло. Онзи кич, който – представен тук в горчив концентрат – ни кара (поне нас, жените) да се чувстваме неудобно, неприятно, мръсно, омерзено. И важното е да си напомняме, че този музей не представя отдавна свършила епоха и нейните нрави, а е колекция в процес на попълване и до ден днешен.
РЕКЛАМА
Сексът продава, казват хората.
Важно е обаче да се отбележи, че на нас, жените, рядко ни се продава секс. Той продава при мъжете. Искате да рекламирате автомобилни гуми, автомивка, бензиностанция, ауспуси или просто (със сигурност не вегетариански) ресторант, то тогава най-добрата рекламна стратегия за вас е да сложите красиви голи жени. Нищо, че логическа връзка между жената на билборда и рекламираните гуми няма.
Рекламата е важен тематичен сегмент в колекцията на Алла Георгиева, в който са събрани десетки авторски снимки на билбордове от самата художничка, както и на други автори и приятели, сред които Стефан Джамбазов, Самуил Стоянов, Аделина Попнеделева и други. Колекцията от изображения от рекламни билбордове проследява еволюцията на родния ни балкански капитализъм, както и на политиките и отношението ни към визуалната среда на града. Ако през първото десетилетие на века градът прилича на джунгла от реклами, сред които тук-таме блясват женски прелести и еротика, то след 2010-а фрапантните сексуализирани билбордове намаляват. Ако градът се е хигиенизирал визуално и се е изчистил от крайно сексистките реклами, значи ли, че се е променило и отношението към жените?
СУВЕНИРИ
Сувенирите обикновено са ненужни, но пък емоционално заредени обекти. Индустрията умело дърпа най-тънките струни на човешката душа, която в търсене в безвремие е готова да плати стократно по-висока цена за всеки нискокачествен продукт, идващ от далечна Азия. Магнити за хладилник, ключодържатели, кутийки, захарчета, шоколади, още ключодържатели, чашки, кукли, фигурки и безброй други дреболии. Общото между тях – гърди, крака, сексапил. Женски тела в най-различни причудливи и невъзможни пози, които трябва да ни напомнят за какво? За хубавите неща в живота?
Колекцията със сувенири в Музея на Жената болезнено напомня за това колко дълбоко вкоренени са сексистките стереотипи – не просто в делника, но и в малките ни опити да си създаваме спомени от празника.
КУКЛИ
Детските кукли не са нищо повече от огледало на обществото, в което живеем (такъв е и Музеят на Жената). Те отразяват идеалите за красота, мода, стереотипите за жените и тяхната роля в обществото в дадена епоха. Така че Барби никога не е била виновна, че подтиква момиченца по цял свят да гладуват и мечтаят за нездравословно тънък кръст и големи гърди. Виновни сме ние.
Куклите заемат особено място в колекцията на Алла Георгиева. Във фотографската работа „Портрети на моите кукли” тя представя колаж от всички нейни кукли през годините, който се превръща в генеалогия на куклите от последния век, но и в лична хронология и отмерване на времето чрез зашеметяващите промени в идеалите за красота. В колажа в редовете портрети на кукли, фрапантно различни в своята красота, се вмества и автопортрет на Алла Георгиева с боядисано като кукла лице. Опит за вместване и идентификация, който всяко момиче, играещо си с кукли, рано или късно предприема.
Колекцията с кукли поставя особен акцент и върху два от легендарните бранда от края на XX и началото на XXI век, както и върху съревнованието между тях. Barbie vs. Bratz. Барби олицетворява обсесията от невъзможната красота и невъзможната реализация като перфектна домакиня, а впоследствие и като учен, астронавтка, инженерка или биоложка. А Брац е образът на новия celebrity lifestyle, който днес живее свой нов живот от плът и кръв в десетилетието на инфлуенсърите.
За поколения момичета по света въпросът „Барби или Брац“ е от фундаментално значение за ранното им идентифициране с женски ролеви модел.
