18 май – 5 юни 2021
СБХ – „Шипка“ 6 , 2 етаж

С Боян се познаваме от годините на неговото следване в НХА, от времето на академичните уроци и усвояването на принципите, на които се гради пластическото пространство. Боян бе от най-добрите, последователни и чистосърдечни студенти, едновременно топъл и открит и в същото време недосегаем. Тогава са се формирали освен професионалните умения и неговите личностни и духовни ориентири, определящи днес естетическия избор. Този избор, колкото спонтанен и искрен, толкова и закономерен, колкото естествен и логичен, толкова и странен и някак отдалечен.

Боян стои отстранен от този поток, определя територията на свой духовен и естетически остров.

Симпатизирам на това поведение, защото то пази като свой дълбок мотив принадлежността към вътрешно осъзнат духовен избор, към импулсите, които извират от дълбоката сближеност с доброто и чистото, иманентно присъщи на човешката заложба, дадена ни в завещаното от по-високо измерение.
Погълнати от пороя на времето и историята, като че ли забравяме за съдържанията, които минават отвъд историческото, ситуативното, временното. Забравяме за онези самотни скитници, които не зачитат и не са подвластни на линейното време. Борис Георгиев във време, когато Европа се тресе от бурите на кубизма, футуризма, експресионизма, дадаизма, абстракционизма, търси упование в тишината на Ботичели и Пиеро дела Франческа, търси своето духовно единение някъде в Алпите или Тибет. Така, в усамотение и с дълбоки вътрешни основания, Боян стои устойчиво в свое автономно пространство, обработва и сее своята духовна нива. Боян стои незасегнат, неуязвим в човешката си цялост. Той е някъде със селяните, чешитите, особняците от трънския край. Той е в отрупаните със сняг ябълкови градини, той е някъде по стръмните пътеки на Метеора и Атон, с пеещите и молещите се монаси. Той е в светлината на момичешките лица и на хората от личното обкръжение. Застанал в техните очи, Боян се взира с надежда да открие доброто в нас. Откровен, оголен и раним, Боян очаква своето и нашето спасение.
Това е най-мащабната изложба на Боян Боянов до този момент. Навлизайки в своята житейска и творческа зрялост, изборите изпитания са извели целостта на завършен светоглед, на нравствена и естетическа мяра. Изложбата свидетелства духовна ориентация, път през доброто и истината, път, избран и осмислен като свобода. Свобода извън суетните съблазни на артистичното Его, извън капаните на ситуативното живеене, извън обслужването на повседневното.
На откриването на изложбата познат критик и културолог сподели, че изложбата го стъписва със своето чистосърдечно откровение, че обезоръжава неговата теоретична ориентираност към съвременната култура. Отговорът е в безусловната човешка топлота и духовна откритост в тези скулптури и рисунки, в тяхната невидима сила да ни правят по-добри.