9 декември 2021 – 29 януари 2022
галерия „Сан Стефано“, София
Експозицията „Бял обект“ съвместява осем представители на българската скулптура – Ангел Станев, Витали Халваджиев, Галя Благоева, Ивайло Аврамов, Павлин Радевски, Симеон Симеонов, Петър Наков, Яна Караманджукова, и двайсет обекта.
Яна Карамнджукова / Колаж
Концептуалните творби съчетават минимализъм, пределен аскетизъм, абстрактна метафоричност с цел да прекодират границата „форма и пространство“ през призмата на белия обект. Концепцията на Ивайло Аврамов като куратор е ориентирана към различните интерпретации, които се крият в бялото – от неговата затворена деликатност, през светлината и безплътността до безпределната всеобхватност. Макар концепцията да не е ясно дефинирана и четивно разкрита със средствата на словото, силата ѝ е в нейното въздействие. Кураторът дава простор за трактовката на белия обект, като подбира плеяда от автори, чиито творби въздействат синхронно, многопланово и динамично.
„Бял обект“ е изложба, обединила група
творци, вдъхновени от личността на Ангел Станев,
които се откъсват от заключените в скулптурата формални параметри, за да се отдадат на белотата. Те са сплотени от афинитета към лаконизъм, многозначност и концептуално изпитване на границите.
Произведенията на Ангел Станев звучат с типичния за художника лаконизъм и синтетичност на изказа. Минимализмът като похват за изграждане на комуникация творба – среда – зрител може да бъде уловен както на ниво цвят, така и на ниво асоциативни натрупвания. За него ескизите въплъщават същността на творчеството. Бялото е отказ от веществеността. То обозначава тоталната липса на цвят и материалност, въздейства като пауза, която е повод за размисъл. В този смисъл за скулптора белотата е възможност – тя е отправна точка за безброй асоциации и тласък към свободата. Ангел Станев остава свързан с формата, но пиетета към предметността е илюзорен. В действителност той разчупва рамката и не робува на пространствени граници и времеви концепти.
Като куратор на изложбата
Ивайло Аврамов синтезира белотата и я превръща в база за съзиданието.
Той се инспирира от архитектурата, която диктува мащаб и определя пространство. Авторът създава стена, като основният подтик за конципирането ѝ е възможност за обследване на конструктивните възможности на архитектурата като изходна даденост. Ивайло Аврамов използва стената, без да я натоварва с естетеизация. Така минимализмът на ниво колорит и образни структури отвежда към неочаквани трансформации на пространството. Павлин Радевски интерпретира трасформацията на обекта в образ. Белотата в неговите произведения носи смисъла на паметта, транскрипцията на мъртвата същност на обекта във виталната осмисленост на образа. Скулпторът набляга на ритуалността, която превръща обекта в образ, предмета – в смисъл, същината – в асоциативност. Радевски анализира границата между живота и смъртта, между статично застиналото и жизненото, между миналото и настоящето. Той се вълнува от творчеството и неговата обредна природа и проследява спектъра възможности за овеществяване и осмисляне на обекта до превръщането му в образ.
Галя Благоева залага на пределна аскетичност, а Яна Караманджукова интерпретира следите на трайното и същността на белотата. За Галя Благоева белотата е мълчание с привкус на деликатно изящество. Белотата е пустота, заключена в едва доловими прозрачни предели. Белият обект за Петър Наков е маркиран като следа, отпечатък, а защо не и като кръговрат. Изключително интересно е въздействието на „Структура от арматура“ – рисунка в пространството, изтъкана от вериги. Вплитането е на конструктивно-тектонично и смислово ниво. Халката като композитен сегмент от веригата се разчита като кръг или нула. Така произведението кодира пластове за повторяемост, безкрай, кръговрат. Към тях се наслагват пространствени проeкции по хоризонтал и вертикал и се формира вариативна образност с многоаспектни интерпретации. Витали Халваджиев работи със слабо осветена среда. „Бял отпечатък“ е игра между бялото и черното, която не е скована в пределите на формата. Черното е пренаситено обиталище на спомени, емоции и усещания. Бялото е просветление, преминало границата между подсъзнание и съзнание. Симеон Симеонов създава нова реалност, базирана на елементи от архитектурната среда. Той борави пестеливо с линията и я прилага като фактор, конструиращ пространството. Като използва изразните възможности на равнина и обем, скулпторът променя статуквото на пространството. Така бялото за него обозначава преконфигуриране с цел изграждане на друга реалност.
„Бял обект“ е сполучливо подбрано отправно послание от куратора Ивайло Аврамов. Всеки от авторите открива и показва своята транскрипция на белия обект и дефинира собствена концепция за белотата.
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 5 / 2021, 42 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук
