17 септември – 17 октомври 2020
ГХГ – Варна, Изложбена зала „Ателие Георги Велчев“

„Аз не съм балон…“ е проект на художника Цветан Стоянов, който той разработва повече от година и половина. Концепцията или съдържателната страна е фокусирана върху индивидуалното съзнание на съвременната личност и на екзистенциалните въпроси, които неотменно застават пред нея, въпроси от персонален, обществен и социален характер.
Типично за неоконцептуалното изкуство, което се формира преди десетилетие в един по-широк аспект на направления, е, че творците използват разнообразни медии за произведенията си.

При реализацията на проекта авторът използва различни похвати от пърформанса, портретната фотография и манипулацията в дигитален формат на фотоизображения. Може да се каже, че той поставя концептуално обекта „балон“ като знак, чрез който отправя личните си послания към хората. Визуално обектите, често поставени в грос, са в опозиция – човек и балон, или манипулативно те са обединени в един псевдопортретен образ, в който човешкото лице е заместено с надут цветен балон. Така балонът се превръща в семиотичен знак, чрез който се внушава определено послание към хората. Използваният похват е познат от изкуството на плаката, където със символ или знак се експонира определена идея.

Драматургията в названието „Аз не съм балон…“ е визуално изразена в опозицията „човек-балон“

и символично поставя алтернативи между видимата страна и същността на нещата, между осъзнатото и инертното мислене, между реалното и манипулативното взаимодействие в поведенческите модели на комуникация.

Авторските тези се опират на масмедиите, на информационните потоци, които моделират съзнанието на хората и ги поставят в проекция на пасивност, на освободени от идеи и съдържание образи, които формират живота в сатиричен или алтернативен аспект.
Визуално всичко при автора е сведено до перфектно изпълнена портретна фотография с малки изключения на финалния натюрморт с кошче за боклук и спукан балон в него.
В пространството на серията фотографии човешкото лице е заменено от плуващи, светещи или летящи балони. Дигиталната намеса е обичайно фокусирана върху определен център на композицията, в която образът е в позитив или в негатив, с използване на добре овладени творчески похвати, характерни за художествената фотография. Това се вижда в богатите колоритни разработки на изображенията и на емоционалните внушения, които те носят. Художникът интерполира в сфумато фотографския образ с висок ключ на заснемане или превръща в лирични абстракции обекти от реалността, и по-точно свободно реещите се в пространството балони.

Неговият автопортрет с балон в цял ръст, който изразява и авторското му послание „Аз не съм балон…“, е емблематично произведение за стила му, който можем да назовем фотоаниме.
Изложбата, замислена и реализирана като една инсталация, заслужава особеното ни внимание, защото Цветан Стоянов обединява в произведенията си единно смислово съдържание, тоест в разказ, който съчетава снимки на анимирани образи на хора с балон. Тук в балона липсва текст, който е задължителен атрибут на комикса, но визуално символът „балон“ го легитимира.

Цветан Стоянов  / Аз не съм балон

И ако в комиксите изречените или промислени думи на героите диалогично са изписани в балони, то тук, в произведенията на Цветан Стоянов, балонът е побрал в себе си едно мълчаливо, но красноречиво послание на затвореното в него човешко дихание, послание, което достига до нас, ако го допуснем.