15 – 30 ноември 2018
галерия „Райко Алексиев“

При Валентин Дончевски, по аналогия с онова, което разбираме като нравствен максимализъм, можем да говорим за наличност на един своеобразен пластически максимализъм. По силата на своята художническа природа, по своя творчески натюрел, следвайки особеностите на своя талант, Вальо сякаш желае да каже всичко, да излее в пълнота себе си, своите разбирания и възгледи, напора на своите емоции в пределен обем, дотолкова, доколкото това е възможно изобщо, във всяка една от своите картини.

Тази вътрешна, съкровена тенденция на неговото пластично кредо е извън стандартния подход на художника изобщо. Ние знаем от опит, че това е невъзможно. И какво прави той при това положение? Започва да насища, да изпълва с разнообразни тонове, образни мотиви, елементи, материали и фактури всеки квадратен сантиметър от картината, търсейки да открие своето творческо разковниче в една сложна стереоструктура, която се явява изоморфна на разпадащата се и отново сглобяваща се динамична картина на света, в който живеем.

Обърнете внимание, че неговите платна действително са заредени с една много висока интензивност, налице е едно напрежение, което сякаш ги държи в органична и цялостна композиционна постройка. Това са картини, които са създадени с много енергия, всяка една е своеобразен микрокосмос и заедно с това в съвкупност те наистина формират житейска и творческа летопис.
Когато художникът има работа с определени пластически структури, да кажем, такива, при които и основните изразни елементи (линии, тонове) са разработени в, условно казано, еднолинейна, непротиворечива пластическа система, тогава организацията на композицията се извършва по фиксирани правила, които са разработени в рамките на традиционните изказни форми. Когато обаче имаме работа с разнородни елементи, въпросът за тяхното композиционно и пластическо съвместяване придобива определена степен на повишена трудност.
При Валентин Дончевски имаме принципиално плуралистичен принцип на изграждане на картината. Неслучайно неговите творби са многосъставни, те са изградени от различни материали, имат разнообразна фактура (релеф, фотоколаж, текстил). И да организираш всичко това, да създадеш от всички тези съставки единен организъм, претворявайки авторовия импулс, е във висша степен много трудна задача, едно много голямо предизвикателство, с което той успява да се справи благодарение на неистовата си енергия и на пламтящото си желание за работа, на тази „вътрешна необходимост“, за която говори Василий Кандински. Жаждата за сложна образност аз лично възприемам като търсене и откриване на своеобразен пластически еквивалент (дотолкова, доколкото това изобщо е възможно) на съвременното разпокъсано и вътрешно разглобено съзнание, на неспокойната мисъл на съвременния човек.

Ние сме натоварени с какви ли не знаци, с визуални изображения от всевъзможен характер, с една огромна по обем зрителна информация. Непрестанно ни затрупват всякакви образи. Като правило нашето възприятие, аз го наричам клипово възприятие, е базирано на шокиращи окото мигновени реакции. Всичко това създава нагласа, която е обратно пропорционална на спокойното вглеждане, на съзерцанието, на вглъбяването.

Струва ми се, че в някаква степен, казано най-общо, Вальо успява да създаде един пластичен образ изоморфен именно на съзнанието на съвременника. И тук, бих казал, той постига една много интересна, много особена съпоставка, донякъде контрастна,

между съвременност и архаика, между модерност и традиции,

отекващи до отколешни и глъхнещи в паметта и в миналото фолклорни реминисценции...

Моята задача в случая, разбира се, не е да правя подробен анализ на неговото творчество. Тази задача е улеснена от факта, че още във фоайето на изложбената зала зрителите могат да се запознаят с великолепните и много задълбочени текстове на Станислав Памукчиев и на Борис Данаилов, които аналитично и убедително разкриват някои от най-съкровените характеристики на неговото творчество. По този начин онова, което споменах, се явява като една малка добавка към вече написаното.

Още нещо. Валентин Дончевски не се бои от онова, което наричаме еклектика. Както вече стана дума, неговите картини са многомерни, многосъставни и са изградени от разнородни материали, съдържат разнородни образи, теми, мотиви, символи и знаци. В тази връзка бих искал да обърна внимание върху обстоятелството, че особено по отношение на съвременното изкуство понятието „еклектика“ далеч не звучи еднозначно негативно или проблематично. Напротив – еклектиката често пъти, в зависимост от смисловия контекст, може да бъде считана за своеобразна творческа формула, която в известна степен по-адекватно, отколкото всеки друг прийом, може да изпълни някои от задачите, които авторът си поставя за разрешаване. В този смисъл еклектиката се явява една от най-съкровените характеристики на нашето съвремие. Вальо съумява, мисля, че това е една от важните особенности на неговата живопис, да превърне еклектиката в пластичност.

Поздравявам го най-искрено с неговите 60 години и неговия юбилей. Поздравявам го за тази великолепна изложба. Пожелавам му да запази енергията, която има, това неистово желание за работа, което да го крепи и да го мотивира и в бъдеще.