Помня далечната 1983 г., когато от тогавашното държавно ръководство имаше призив да се развива по всякакъв начин Странджанско-Сакарският район. Обърнаха се и към младата художествено творческа интелигенция, където важно място заемаше Ателието на младия художник (АМХ), ръководено от мен по това време. Немаловажен факт е, че имаше и определен бюджет за тази кауза. Вече имахме някакъв опит със симпозиумите в Бургас и Сандански и решихме бързо и по най-разумен начин да го пренесем в този отдалечен край. Само след месец заедно с Валентин Старчев (представител на ръководството на СБХ) и Валентин Колев (представител на ръководството на АМХ) пътувахме към Странджа. Първоначално избрахме село Кости – диво, но изключително красиво село край река Велека, в тогавашната гранична зона. Давахме си сметка, че там местните хора не са се срещали с изкуство, и затова статутът на този симпозиум включваше пластични разработки с определена функция за хората. Например за детската градина поканихме младите дизайнери Румен Стойчев и Георги Гушмаков, които направиха много интересна пластика, предназначена за игра и люлка. В тази проява Веселин Димов направи едно от най-хубавите си произведения – „Воден змей“, голяма по размери пространствена инсталация над река Велека от въжета и оцветени дървени фрагменти.

По-късно идеята ни за това място претърпя промяна и една от причините беше трудният достъп до тази зона. На следващата година се насочихме към село Ясна поляна. Приоритетно за направения избор беше близкото дървообработващо предприятие, откъдето идваше

материалът за скулптурите, а също така и близостта на морето

– само на няколко километра от Приморско. Най-важното, имахме много гостоприемно отношение от страна на ръководството на селището и се създаде творческа атмосфера, която привлече много участници през годините.

По-късно различни обстоятелства – смени на ръководствата, липса на финансиране и др. – наложиха симпозиумът за кратко да смени мястото си, след това да прекъсне, след което отново да се завърне в Ясна поляна (1991 г. в Приморско, 1992 – 1997 симпозиумът прекъсва). Междувременно някои наши колеги, като Никола Диков например, се заселиха в Ясна поляна и това спомогна за по-добрата комуникация с организаторите и бързото решаване на възникнали в процеса на работата проблеми. Като представител на СБХ Никола Диков се отнася с грижа и отговорност към това симпозиумът да продължи да съществува и да се развива.

През 2008 г. Съюзът на българските художници издаде каталог на симпозиума по случай 25 години от създаването му.

През 2014 г. с финансовата помощ на Министерството на културата бяха извършени реставрационни и консервационни дейности с цел опазване на създадените до този момент скулптурни творби. С част от творбите от последните пет години бяха отпечатани постери, предназначени за мобилни изложби в страната и чужбина за популяризиране на уникалния скулптурен парк.

Ето какво споделя Снежана Симеонова: „Като участничка мога да кажа, че това е един от най-наситените с атмосфера, дух на колегиалност и приятелство симпозиуми. С него са свързани едни от най-известните ни скулптори, някои от които за съжаление не са вече между нас – Томас Кочев, Маргарита Пуева, Иван Томанов, Димитър Сотиров и др. Завършените работи от симпозиума са многобройни и голяма част от тях успешно се вписват в екстериора на Приморско и Ясна поляна, изграждайки една уникална експозиция на десетилетни усилия на българските скулптори.“