20 – 28 март 2021
галерия „a cube contemporary“, София

Парареален обект, представляващ интерактивна инсталация и кратко пояснение с оптимистично изходно допускане на настоящия предварителен анализ, което би могло да го направи възможен. Материализация на идея и процес.

Подходът вероятно би могъл да бъде охарактеризиран като аналитико-екзистенциално-феноменологичен.

Човек e в състояние на баланс единствено когато е обърнат с краката нагоре. Това е вид мисловна екстракция при представената инсталация, чиято артистична игра включва обърнат въпросителен знак. Но другият смисъл (ако обърнем знака), с който инсталацията-обект реферира, е човек с главата нагоре. При обръщане (субективиране) на въпросителния знак фигурата на знака се превръща в човек.
Автоцензурата не ни позволява да задаваме въпросите защо, какво, колко, как, кой… Генезисът на автоцензурата се намира в нагнетения страх: да не би да не се идентифицираш (oцелееш). Kоя идентификация е базисна – физическата или душевната? Насаждането на страх от задаването на въпроси е репресия, използвана от този, който ни показва кое е справедливо и кое не като функция на истината. Смисълът на въпросителния знак се състои в езика и значението му. В случая той е обърнат, или по-точно идеята подкрепя тезата, че табутата искат реванш и се връщат с обратен знак, когато дойде истинската възможност за свобода на мислене и действия. Това, което беше забранено, сега човеците го искат стократно повече, и то на всяка цена!
Потисканите желания (активно потиснатото от съзнателните мисли) в миналото търсят реванш и изкупление днес, състоящо се от нови претенции. Това изкупление поражда негодувание, протест, който задава незададени въпроси. Дали бихме могли да различим илюзия от действителност чрез разума си и дали могат те да съществуват едно без друго при трансфигурацията им, или са осъзната утопия? Постоянният цикъл на моторно въртене е повторението човек – въпрос, човек – въпрос. Човек не израства ли с въпросите за стойността и произвеждането на смисъл?

Питанката след завъртане става човешка фигура. Тя цели да възбуди в съзнaнието реакция за задаване на въпроси или поставяне знака на мястото му, т.е. обръщането му в нормално положение (като въпросителен знак). Минавайки в долна позиция, homo sapiens качва въпроса в горна позиция. И оттук идва въпросът: ако не си задавахме въпроси, дали щяхме да бъдем? Дали подмените не идват от инерцията на цикъла? Дали стойността не е отчасти в нестойността? Дали за да зададеш въпрос, трябва да си с главата надолу или в омагьосан кръг?
Препратката е съзидателна и е отражение на състоянието на човека (механизъм на битието) и само когато е с краката нагоре или когато среща препятствия, се задействат въпросите за смисловия му етос. Това, че си долу, дава ли ти сили с креативност да се качиш горе?
Несъстоялата се позитивна промяна не е ли в постоянния цикъл на въртене, задавайки въпроси? Човек израства, когато има свободата и смелостта на еретик да задава въпроси, търсейки отговорите им напук на потребителския дух. Спасяването, събуждането са трудни задачи и изискват най-малко физическа или материална подмяна и много повече духовна активност чрез одушевяване към нов живот с красота и мисъл.