23 септември – 3 октомври 2020
галерия „Етюд“, София

Нерядко в историята се е случвало артистични и художествени интуиции по неведоми пътища, естествено в пределите на собствената си специфика, да предугаждат онова, което по-късно става реалност. Така е например с ранния европейски авангард в зората на XX век, така е и с появата на новите форми в ерата на късния социализъм.

Изложбата на Пламена Рачева е замислена далеч преди появата на пандемията. Очевидно е съставена като цялостен проект, състоящ се от няколко отделни опуса с определен лимит на самостоятелна значимост в рамките на цялото.

Тя избира особена форма на изразяване. Можем условно да я наречем релефна графика или особен тип живопис. Представените в експозицията композиции се разполагат на граничната бразда на онова, което се нарича опарт (или на негови идентични форми). Творбите ù не са ориентирани към директно фронтално съзерцание, а се възприемат пълноценно в определен кинетичен режим на кръгово движение. При това движението променя не само гледната точка, но и самото изображение, което несъмнено е търсен ефект.

Авторката изразява, екстериоризира, ако можем да си позволим тази чуждица, вътрешните състояния на съзнанието си. В този опит съзирам фундаментално изконно противоречие, тъй като знаем, че менталният образ, образът на подсъзнателното или на полусъзнателното по никакъв начин не може да бъде овеществен или адекватно изобразен и това, разбира се, се дължи на неговата съкровена природа. От друга страна, един художник, при това художник изкуствовед, какъвто е Пламена Рачева, който работи на метаравнище, не би могъл да бъде подравнен с артиста, реализиращ себе си единствено и само в картини или графики. И тук не става дума за качествена градация, а за типология. Нейният стремеж е

да синтезира дотолкова, доколкото изобщо това е възможно, концептуалното с визуално-пластическото.

Цялостната подготовка и нагласа на авторката за творчество в области като изкуствознание и пластическа продукция съумява да предаде форма на тези неясни, смътни, „безòбразни“ духовни състояния. Пространствените решения са много оригинални – придружени от транспаранти, които повтарят и репликират в друг формат, с различна фактура и текстура онова, което виждаме в творбите зад тях. Как да не направим в случая препратки към маската, скриваща и променяща лицето, и заедно с това формираща сякаш нова идентичност на индивида!

Налице е определена пространствена динамика, своеобразна интериоризация/екстериоризация, игра на взаимодействието външно/вътрешно.

Душевното състояние, кризисните импулси, „неясният обект на желанието“, което е непредставимо, поставя значими предизвикателства пред опита на авторката да визуализира всичко това и да му придаде определена пластическа форма.
Можем да възприемем изложбата като експеримент и донякъде като своеобразна неангажираща игра с визуалния образ изобщо. Пламена Рачева демонстрира разкрепостено усещане за пластическо творчество, което я освобождава от определени конвенции или от дадени социално установени „правила на играта“. Творбите ù са изпълнени с висок асоциативен потенциал и всеки може по свой начин да домисли, да доизгради в съзнанието си, в своите възприятия посланията на авторката.