„Ароматът на думите е силно антивизуален. Строго погледнато, за живописта не може да се пише. Визуалното изживяване е чисто визуално“, твърди британският художник, критик и писател Патрик Херон (1920 – 1999).

Затова професионалната критика трябва да борави с респектиращо внимание, необичайна строгост и точност, която е така дължима на уникалността на всяка творба. А когато в изложбените пространства те посрещнат двеста и тридесет биографично обусловени лични откровения, авторски асоциации и подходи към живописта, задачата придобива неизмерима сложност и отговорност. Участници в изложбата „Биографично: места на преживяното. Сенки от миналото, сенки от бъдещето“ са

110 активно работещи художници от цялата страна – представители на различни поколения,

всяко от които със своите възприятия за света и за неговите проявления във визуалното.

Регламентът на експозицията изисква произведенията да са създадени в периода от 2020 до 2022. Това е ключов концептуален подход заедно с избора на тема, която всеки участник безусловно трябва да преведе през собствената си биография, подготовка и настройка във време на обща за всички тревожност и несигурност. Докато изплува точно онзи спомен от детството, любимият ден, преживяното или предчувствие за бъдещето.

Изобразени по свойствен и неповторим за всеки от авторите начин, те представят и изпълват изложбените зали със своята лична правота и надежда, размивайки границите на разума и на абсолютната истина. Това носи изцеряващо успокоение и сякаш съшива пукнатините по шевовете на днешния, изпълнен с фалшиви истини свят. Особено в период на военни размирици и след продължителна, изтощителна извънредна ситуация, нанесла сериозни етични и политически последици, ограничения на придвижването, нормалното функциониране на живот и работа – на свободата.

Сега е нужно да започнем да разглеждаме събитията по-внимателно и в по-широка историческа перспектива, като не забравяме доскоро преустановения достъп до всякакви обществени събития, включително културни. Като през „2020“, годината от едноименното произведение на Стоян Куцев, извикваща асоциации, от които голяма част са оцветени в черно, точно както я предрешава и представя нейният автор.

Годината, в която „дори мъртвите, които обичаме, нямаха право на погребение“ (Джорджо Агамбен, „Where Are We Now: The Epidemic as Politics“, 2021). Нито ние на грижа за гробовете на своите близки. Верджиния Влъчкова разкрива в „Грижа за гроба“ един прозиращ и видим подземен свят наведнъж с този, който обитаваме преходно и тленно под контрастното на края безоблачно лазурно небе.

2020-а се оказа и годината на затворените музеи. Изпразненият от съдържание и посетители „Музей“ на Слав Недев, в чието пространство се долавят единствено сенките на самотния посетител, пазител или на самия художник и на дървената експозиционна конструкция с отсъстващи произведения. В платното невидимо присъства и сянката на времето, в което „от съображения за сигурност“ бяхме готови да пожертваме своите социални взаимоотношения, работа, приятелства и убежденията си.

Слав Недев  / Музей, 2022, м.б. на платно, 60 х 135,5 см

Време, което е брилянтно разчетено върху празните музейни стени и площи, които отекват във вакуума от липсата на изкуството и на неговите ценители. Времена, в които се наложи спешно да се научим да живеем отново в сградите и в пространствата, които познаваме, и да ги видим с нови очи, пропорции и разположение, уединени и изоставени сред пустошта (Александрина Дакова – „Академията“; Иво Бистрички – „Бобур в пустинята“, 2022).

Прекосяването на тези опознати места изискваше наличието на предпазни средства, дистанция и на контролиран достъп, неизбежни дори по време нa краткотрайното пътуване в асансьора (Благовеста Желязкова – „We are going to the lift“). Време, в което загубихме способността си да живеем и приехме превръщането на нашите градове и села в призрачни места – без туристи и увеселителни паркове. Като изобразената зона в картината на Константин Костов „Приказка без край (3) Възможен край“, в която входът към въртележката е оставен отворен за посетители, развръзка и възможен край.

Явор Костадинов ни припомня моментите, в които често разсъждавахме върху екзистенциалните опасности дори по време на пазаруване. Сцена, която е концентрирана не в пазарските чанти, а в сигнално жълтата заплаха, светеща в очите на изобразения в творбата от 2022 „Млад човек разсъждава върху екзистенциални заплахи след излизане от супермаркета“.

Явор Костадинов / Млад човек разсъждава върху екзистенциални заплахи след излизане от супермаркета, 2022, акрилни бои върху платно, 86 х 138 см

Петя Денева насочва вниманието ни към важна тема, отнасяща се до съществуването и до поддържането на живота, в своя диптих „Преди-след“ и ни напомня, че не само настоящето може да бъде зaстрашено, но и бъдещето. Динко Стоев показва посоката, към която стремглаво и катастрофално се е запътил светът и носи надежда през своите вечно оцеляващи персонажи, които не се отказват от правото си да се отклонят встрани от пътя, пренебрегнали общоприетия комфорт в безапелационно категоричната му живопис.

Петя Денева  / Преди-след

С награди за млад автор (Награди на Тодор Стайков за млад автор) заслужено бяха отличени художниците Дина Стоев, Елена Велкова, Калия Калъчева и Силвия Богоева. Ралица Игнатова и Атанас Ташев получиха наградите на СБХ.

Изложбата „Биографично: места на преживяното. Сенки от миналото, сенки от бъдещето“, организирана от секция „Живопис“ към Съюза на българските художници с предварително зададена тема, поставя сериозен въпрос с истинско значение. Не онзи, чийто отговор търсят философите от векове и е заложен в самото задание и тема на изложбата –

„Откъде сме?“ или „Накъде отиваме?“, а просто „Къде сме сега“?

Въпрос, на който тези художници дават отговор, точен като барометър, измерващ състоянието на съвременната живопис и на нейното време.

Яна Братанова

+++
 
б.р. Повече за наградите и наградените художници вижте в публикацията ни от 4 май 2022

тук


+++

Поканихме двама от участниците в изложбата да напишат впечатленията си от темата, представените работи на колегите и общия резултат, както и да споделят личния си визуален и словесен прочит в контекста на изложбата. 

Текста на Дина Стоев можете да прочетете

тук

+++

Текста на Константин Костов можете да прочетете 

тук

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 14 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук

+++

Информация за изложбата и участниците в нея можете да видите в категория Изложбен календар / Архив тук: