25 март – 12 април 2019
галерия „Стубел“, София

ЗА ИНТИМНОСТТА НА ДЕТАЙЛА В ИЗЛОЖБАТА НА СТЕФАН БОЖКОВ

В днешно време, когато границите между видовете изкуства са толкова спорни и лесно преодолими, когато интердисциплинарните изразни средства са основен похват и представите ни за изкуството са повече от субективни, изложби като тази на Стефан Божков звучат съвременно и актуално.

За Стефан – график по образование и призвание, живописта е само средство за постигане на графичното въздействие на черното и бялото. Той рисува върху черното платно така, като се издрасква металната плоча за офорт или върху литографския камък. Платната му са колкото живопис, толкова и графика, дори в известна степен граничещи с илюстрация. Авторът винаги е успявал да намери баланса между трите, или по-скоро да ги обедини в изкуството си така, че да бъде разпознаваем и харесван от всички. Точно този негов подход го прави съвременен и актуален творец, създаващ изкуство, което спокойно можем да ситуираме в европейски и световен контекст.

В творчеството си Стефан Божков винаги се е увличал от интимното, еротичното.

Откраднатите детайли, случайно видените, надниквайки зад завесата, моменти,

които той пресъздава върху платното, карат зрителят да се чувства като натрапник в галерийното пространство. „Посветено“, „Dear J“ I, II и III, „Eдно малко радио“ са творбите, които изкарват онази частица от художника Божков, който всички ние познаваме. Той е деликатен, отнасящ се винаги с голямо внимание към детайла, леко еротичен, но в никакъв случай с вулгарен привкус.

Типичен пример за тази тенденция в творчеството му е работата „Eдно малко радио“, която е своеобразна реплика на всеизвестната картина от Лувъра на Школата Фонтенбло „Габриел д'Естре и сестра ѝ дукесата на Виляр“ от 1594 г. Реплика, но само в един детайл – ръката, която нежно посяга към голата гръд, той интерпретира като ръката, която завърта копчето на радиото в търсене на подходящата песен например.

Серията от четири платна, озаглавени „The Banquet“ в сребро, злато и графит също носи известна доза скрита еротика. Малко по-директни са детайлите от женско тяло, които той помества композиционно в тондо. Тондото само по себе си е изключително сложен за овладяване формат, с който авторът се справя без проблем. Към него той се ориентира и за детайлите от саксофон, решени отново в черно, златно и сребърно, които кръщава „Оръжие за нежност“. И тук еротичният подтекст не убягва, закодиран обаче в заглавието на творбата. За Стефан Божков заглавията имат изключително значение, толкова силно, колкото и самите картини, допълвайки ги и доизграждайки ги концептуално. Не без значение са и рамките, допринасящи към усещането за нещо будоарно, интимно и класически издържано.

Друга линия в изложбата са двигателите на мотори и самолетните витла, които той изобразява със същото внимание към детайла. При тях зрителят отново остава с усещането, че все едно надниква някъде, случайно и неканен, и става свидетел на една застинала картина. Картина на нещо, което някога се е движило, но сега излъчва красива застиналост. Машината като естетическа категория – това вълнува Стефан Божков в тези творби и това си е поставил той за задача да внуши с тях.

Въпросът за красивото и неговата относителност вълнува всеки творец в един или друг период от творчеството му. И Стефан не прави изключение в тези негови търсения. В изложбата си в галерия „Стубел“ той изследва чрез творбите си вечните теми като различните измерения на красивото, границите на еротичното и значението на детайла като самостоятелна творба. С всички тези проблеми, които той сам поставя пред себе си по време на творческия си процес, той се превръща от художник в изследовател. За него изкуството не е самоцел, а повод за философски търсения и размисли.