16 – 30 септември 2022
СБХ – Шипка 6, зала 1А

„Всяка ценност лежи в употребата на свободата…“ И. Кант

Въпросът за меценатството винаги е бил актуален за изкуството и България не прави изключение. Най-щедрият купувач на художествени произведения в страната ни е бил цар Фердинанд. Историята помни откупуването на цели изложби от царя, правителството, държавата. А с всяка една дружествена, обща, групова или индивидуална изложба покупките, било то от българи или от чужденци, са се увеличавали с годините. Това не убягва от полезрението на тогавашната критика, която много често засяга значението на меценатството за поощряването на художниците, за личностното и творческото им израстване.

Въпросът е актуален и днес, особено във време, характеризиращо се освен с голяма динамика на художествените процеси, но и с рядко срещаната днес институционална подкрепа на млади автори в началото на техния творчески път, нуждата от която е безспорна. Този вакуум се запълва от мецената, колекционер и един от учредителите на Съюза на колекционерите в България, Тодор Стайков, който вече осма поред година организира превърналите се в традиционни две изложби „В началото“ (ежегодно) и Национална изложба-конкурс за живопис и скулптура (през година). Безрезервно вярващ, че подкрепата на младия творец би помогнала в неговото развитие по пътя в изкуството.

„В началото IV“ е четвъртото издание на изложбата, която е представителна част от инициативата на Тодор Стайков за подкрепа на млади художници, наскоро завършили специалност „Живопис“ и „Скулптура“ в Националната художествена академия. Началото е положено през 2015, когато посещава дипломните защити в академията и заедно с комисия селектират автори, чиито творби са откупени и стават част от неговата престижна колекция. Организира им пленер и възможност за индивидуален профил в сайта като част от групата „Млади български художници“ (МБХ).

Изложбата, открита на „Шипка“ 6, се превръща

в сериозна заявка за поета отговорност, изискваща щедрост, упоритост и постоянство,

за да бъдат акумулирани добрите намерения на г-н Стайков чрез групата „Млади български художници“ като организатор и да бъдат изведени успешно стратегията и реализацията на идеята.

Той намира съмишленици в лицето на известни, утвърдени художници и изкуствоведи – проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Емил Попов, Кирил Василев, Любен Генов, Мария Василева, Милко Божков, проф. Станислав Памукчиев, доц. Стоян Дечев, които като членове на журито селектират от групата МБХ участниците и произведенията на два етапа. За първи път в тази изложба има чуждестранно участие от Румъния и Чехия с куратори доц. Стоян Дечев и Любен Петров. Това е чудесна възможност за творчески обмен и бъдещо културно сътрудничество чрез уреждането на реципрочни изложби.

Димитър Бочуков / Без заглавие, 2022, м.б., платно, 150 х 170 см

Една от основните цели на изложбата е постигане на пресечна точка между идеята на организатора, представянето на авторите и формирането и доказването на качеството на осъзнатия артистичен избор. И не на последно място – отговорността при самия подбор на журито, тъй като това, в една или друга степен, предизвиква критични реакции, поставя въпроси за посоките на развитие, дава база за проследяване на водещи тенденции и процеси от изследователите.

Макар изложбата да е с название „В началото“, тя няма за цел да слага тематични рамки. Художниците имат пълната свобода на интерпретацията както в сюжетно, така и в пластично отношение, изразяващо се в широк регистър от изразни средства. Това е видимо от експонираните творби, при които е налице жанрово, стилово, технологично разнообразие. Участниците са на различен етап в развитието си – от наскоро завършили художественото си образование до млади, но вече утвърдени автори на художествената сцена в страната ни, а и извън нея. Но тази всеобхватност има и друга гледна точка – всеки автор в зависимост от това, което представя, е свидетелство за поета отговорност, за артистичен избор, като заявка за самоопределяне на възможностите си и ситуиране в цялостната картина на художествената ни сцена.

Сиана Дамянова / Цветя, 2022, акрил, платно, 70 х 90 см

Да разгледаме отблизо изложбата. Прави впечатление чисто експозиционното разпределение на пространството, следващо познат алгоритъм за този тип изложби, в които чуждестранните автори са в обособени зони в двата края на залата, което също допринася за акцентирането върху тях и за раздвижването на залата. Творческите проявления са многообразни – някои се придържат към традиционните медии, други

експериментират и търсят нови изразни средства и стилове, но всички те показват лични преживяния, чувствителност и социокултурна реакция.

Забележителното в тази експозиция не е толкова нейната представителност, а по-скоро погледът към творби на авторите, разкриващи тайни от творческите им лаборатории. В полето на интерпретация при живописта попадат сцени от ежедневието в композициите на Ангеларий Димитров, детерминиращи ново емоционално и психологично звучене; различни отражения и превъплъщения на формата и обектите в платната на Петра Димитрова, Лора Тонева, Мила Вацова, Биляна Дешева, Албена Петкова, Десислава Янакиева, Георги Атанасов; асимилиране, преосмисляне на миналото, връщане към родовата памет при Елена Велкова; наслагване на образи и абстрактни форми в реални или имагинерни пространства при Калия Калъчева; среща на мъжкото, женското начало и светлината в картината на Северина Даниелова; отношения на материални, нематериални и духовни същности при Дина Стоев. Визуални метафори за цикличност, край на сезон са представени в рисунките на Явор Костадинов; концептуална, но в същото време естествено веществена работа на Драгана Павловска. Неочаквано превъплъщение на формите, в които липсва аналог с действителността, се наблюдава в голямоформатните платна на Димитър Бочуков; следи от човешко присъствие при Пламена Димитрова, Ванеса Велизарова, Александрина Дакова; чувство на безметежност при Димитър Павлов; вихрено движение в серията абстрактни композиции на Деляна Стоянова, използвала компютърно манипулирани образи; мощната неоекспресивност в серията живописни платна при Адриана Преда (Румъния); философски и социални аналогии при Катержина Барабашова, Каролина Нетолицка и Маркета Коларжова (Чехия).

Катержина Барабашова (Чехия) / Коледна разходка, 2016, м.б., платно, 130 х 150 см

В скулптурата се поставят въпроси за границата между органично и неорганично, имитативно и декоративно, естетично и аестетично. Представени са кавалетни пластики (Стефан Коцев, Димитър Николов, Вержиния Михайлова, Анита Анастасова) и скулптури с впечатляващи мащаб и технологичен артистизъм (Марк Бойчев, Шабан Хюсмен, Анатоли Йончев, Сиана Дамянова). Наблюдава се интерпретиране в посока профанно – сакрално (Мартин Трифонов); теми и вариации на първичното (Света Атанасова); смесване на медиите живопис и скулптура (Десислава Досева); обектът като конструкция и отварянето на солидни обеми, намиращ се на границата между дизайна и скулптурата (Тео Пападополу, Румъния); социални конотации и човекът като териантропно същество (Каталин Веля, Румъния); темата за допелгенгер (т.нар. двойник) от восък, абсорбиращ негативизма на живота (Андрей Арион, Румъния); знаци в пространството и предефиниране на изкуството (Алина Йон, Румъния).

С по няколко думи надали би могло да се изчерпа в цялост представянето на всеки от авторите. Несъмнено е налице сетивно и визуално въздействие, но творбите могат да бъдат и поставени в сериозен смислов контекст. В тях е изразено някакво изначално, първично създаване и формиране на материята – мотиви от форми и цветове,

като ги въвлича в една привидно свободна, но добре обмислена игра на елементи.

Пейзажи, портрети, натюрморти, фигурални композиции, колажи върху платно и хартия, инсталации. В колаборацията между концептуално и пластично не е изключено да бъдат открити смислови, игрови аналогии, отгласи от реализъм, абстракционизъм, неоконцептуализъм, оп арт и попарт, виталността на старите майстори, от преподаватели в академията, повлияли на младите художници, но това са нормални процеси, следващи естествения ход на развитие и откриване на собствен път. В изложбата виждаме богатство от визуални езици, превръщащо изкуството в мощен активатор и инструмент за трансформации.

Димитър Николов / Портрет на вуйчо, 2022, гранит Зимбабве, 53 х 25 х 25 см

В заключение мога да добавя, че тези изложби дават възможност и на редица други галерии, колекционери, почитатели на изкуството да участват в общата кауза за стимулиране на младите, предлагайки им самостоятелна изява или участие в обща изложба, както и откупуване на творби. Диалогът е постигнат, целите също. Остава само да се надяваме, че младите художници ще имат вярата, силата и желанието да не изневеряват на себе си в търсенето на индивидуален стил в многото изкушаващи -изми и да помнят началото, от което са тръгнали, и пътя, по който са поели.

Наташа Ноева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 70 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: