септември 2021
ГХГ – Благоевград

Голямата ретроспективна изложба на живописеца Антон Гошев е организирана по случай неговата 50-годишнина. Експозицията включваше по-ранни картини, създадени в началото на 90-те години на миналия век, както и по-известни произведения от последното десетилетие. С един свой текст, написан преди повече от двадесет години, Петър Змийчаров е може би първият сериозен критик, който достойно оценява, разкрива особеностите на неговата живопис и дава много точна качествена характеристика на творчеството на Антон Гошев.

Публикуването на този текст сега би имало своето значение не само като проникновен професионален поглед към изкуството на един талантлив наш съвременен живописец, какъвто несъмнено е Тони Гошев, но и като лъч светлина към паметта ни за неповторимия и незабравим изкуствовед.

Любен Генов

+++

За творчеството на Антон Гошев

В работите на Антон Гошев е очевиден стремежът му към

съзнателно дистанциране от натурата

и изкушението то да протича по начин, който запазва и достолепието, и почитта към класическата живопис. Неговата изложба с известно основание може да бъде възприета и като ретроспекция, защото проследява десет години от развитието на автора.

От „Светлина“, през „Изкушение“, „Изгубени градове“ до „Небесен пристан“ и „Риболов на облаци“ ние виждаме как Антон Гошев постепенно редуцира натуроподобителните си пориви – от стилизацията на меки обеми до условната пространственост и фигуративност, които се стремят по-скоро да улавят и да пресъздават атмосфера, отколкото да прерисуват конкретните баналности.

Мнозина биха определили тази изложба с „типична сюрреалистична атмосфера“. Склонен съм да приема тази формулировка с уговорката, че тя се вдъхновява от граничните сфери между сюрреализма и метафизичната живопис, тези творби се стремят повече към внушения, отколкото към образ на нещата.

не се залисва по сложни метафори и философични обобщения

– той предпочита да улавя въздуха в светлосенъчната му плътност. А колкото до образа – да го изчиства до непосредствеността на детските графити, единствено способни да превърнат фантазното и нонсенсовото в логично, като... „Риболов на облаци“.

Неговата живопис е пълноценна илюстрация на разпространеното мнение, че изкуството е най-развитото пространство на условната реалност и това го превръща в своеобразен полигон на умствени експерименти.

Любовта на автора към занаята му го отвежда до онова мечтано за всеки творец състояние, в което изпълнителят се превръща в зрител на самия себе си... и се смесват „аз“ и „ти“. А това е вече достатъчна гаранция за развитие, защото развитие претърпяват само хората, които са навити да се самопознаят.

Непубликувано слово на изкуствоведа Петър Змийчаров (1961 – 2016)
при откриването на изложба на художника Антон Гошев в Благоевград, 2000.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 05 / 2021, 20 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук