Време за разходка е, драги читателки и читатели. Ако случайно сте се чудили, къде съм се дянала, бях много заета с делата си на председателка на училищното настоятелство напоследък. Но сега отново е време за изкуство! Както още гръцкият лекар Хипократ е формулирал: Vita brevis, ars longa. Затова напред към Франкфурт на Майн. Там музеи, галерии и изкуство има бол, но днес ще ви заведа на едно специално място. Наш домакин е „Франкфуртският кунстферайн“ (творчески съюз), основан от франкфуртски граждани през далечната 1829, с изложбата „Три врати“. Помещава се в модерна сграда на един хвърлей от Музея за модерно изкуство. На „Насауския кунстферайн“ във Висбаден вече гостувахме преди година – инсталации, ако помните.
Заглавието на изложбата е, разбира се, интригуващо, какви са тия врати, аджеба. И тук обичайното шеговито настроение на нашите разходки отстъпва неминуемо място на крайно сериозен тон. И трите врати са свързани с десен терор и полицейски, ъ-ъ, пропуски, да ги наречем.
Зад вратите се крие самият ад,
те са съществен елемент от ужасни престъпления, съвършено ръкотворни и далеч невинаги дело на един извършител.
Три врати / Експозиция на работата на Forensic Architecture (Frankfurter Kunstverein), фотография: Норберт Мигулец
Първата врата. В края на февруари 2020 при расистки терористичен атентат в германския град Ханау бяха убити девет души от чуждестранен произход. Уби ги германецът Тобиас Р., който десетки години е бил обект на наблюдение от различни органи на властта, както периодично показва работата на разследващата парламентарна комисия. Сред жертвите имаше и българин, Калоян Велков. При атентата единият авариен изход в бар „Арена“, където се разиграва част от трагедията, е бил блокиран, така че никой от присъстващите не е могъл да избяга. По данни на персонал в този бар аварийният изход е бил блокиран заради уговорки с местната полиция. И аз така примигах, като чух за първи път. С атентата и всички последващи и крайно неблагоприятни развития, в които са замесени полиция, прокуратура и други държавни органи, се занимава специално назначена разследваща комисия в парламента на Хесен. Периодично съпровождам работата ѝ, не е приятно – за пример, телефонът за спешни случаи не е работел по времето на атентата, остаряла технология. Комисията в момента точно се занимава с въпроса дали пет от седемте жертви във въпросния бар всъщност са щели да използват аварийния изход, за да се спасят. Появиха се коментари от редиците на заинтересовани политически сили, че е нямало да избягат. „Айде, бе!“ ще кажете, и то основателно.
Втората врата е вратата към къщата на извършителя, която остава без охрана и наблюдение в нощта на атентата, след като идентичността му е вече установена. Така той успява да се прибере необезпокояван, да убие и майка си и себе си и да пресече всякакви шансове да бъде подведен под отговорност.
Три врати / Видеоинсталация с Е. Гюрбюз, майка на жертва (Frankfurter Kunstverein)
Третата врата е тази на полицейска килия в град Десау. Ури Джало, арестант от африкански произход, е изгорял в килията на полицейски участък в Десау при крайно съмнителни обстоятелства преди 18 години. Под съмнителни обстоятелства имам предвид, че при ареста Джало е бил подложен на телесен обиск, отнето му е всичко и е лежал фиксиран за пода и стената върху противозапалителен матрак, когато все пак се е самозапалил и изгорял. Какви духове са спомогнали огън да пламне от нищото в килията му само всевишният знае. След като огънят бива потушен цели 30 минути по-късно, тялото му е овъглено. Той е третият арестант, който умира в това полицейско управление, и вторият в същата килия. От проведените разследвания, както и инсталациите и видеото в изложбата, посветени на третата врата, емпирично става ясно, че твърденията на служителите в полицейския участък в Десау относно начина, по който са се развили събитията, не отговарят на случилото се. Ако си мислите, че това е послужило на прокуратурата по някакъв полезен начин, лъжете се.
Експозицията със снимков материал, модели на различните врати, видеоинсталации и времеви графики, които възпроизвеждат различните ситуации в Ханау и Десау, е разположена на няколко етажа. Във видеоинсталациите се включват всички близки на жертви и оцелелите с личен принос.
Те търсят истина, справедливост и душевен мир.
Изложбата „Три врати“ е изключително впечатляващо съвместно усилие на няколко организатора. Тя е съвместен проект на „Франкфуртер кунстферайн“, инициативата 19. Februar, в която членуват близки на жертви и оцелели след атентата в Ханау, както и заинтересовани граждани, инициативата в памет на Ури Джало и института за разследвания Forensic Architecture от Лондон. „Франкфуртер кунстферайн“ гледа на себе си като на независима организация, находяща се далеч от държавното или елитарно понятие за изкуство и по-скоро автономно и експериментално място за актуална култура.
Що се отнася до Forensic Architecturе, институтът е основан през 2011 като агенция за разследвания под ръководството на архитекта Еял Вайцман със седалище в Centre for Research Architecture в колежа Goldsmiths към University of London и се радва на високо международно реноме. Колективът му използва методи и технологии да анализира следи, оставени в архитектурата и ландшафта от държавни органи. Работата на института е не да прави архитектурни проекти, а да изследва как политиката на пространството манипулира граждани и околна среда. В случая с „Три врати“ работата на колектива се отличава с това, че са използвани най-модерни техники за пространствена и архитектурна анализа като дистанционно наблюдение, 3D моделирaне, open-source разследвания, географско картографиране, дигитални реконструкции, както и инвестигативни разследвания, ситуативни интервюта и научно сътрудничество.
Три врати / Информационни пана Ханау (Frankfurter Kunstverein), фотография: Норберт Мигулец
По този начин стават видими взаимовръзки и следи, които при други обстоятелства обществеността не би била в състояние да забележи. Вратите в изложбата се разглеждат като физически обекти, които разделят и свързват различни области – държавна и частна, те са и социален договор. Едните врати са отворени в момент, когато е трябвало да бъдат затворени, а затворени, когато е трябвало да бъдат отворени. Тези три врати в очите на кураторите въплъщават провала на социалния ред.
„Три врати“ е изложба, при която актуалното изкуство се намира на границата между активизма и науката.
Експонираните работи на Forensic Architecturе са плод на актуална случка, а не артистична метафора или символ.
В заключение искам да добавя, че изложбата формално изглежда много трезва – линии, графики, макети и без никакъв патос те стяга за гърлото. И показва колко много неща не са наред в Германия. Следващото място, за което изложбата ще отпътува, е Берлин, където ще бъде изложена в Дома на световните култури. С нелеко сърце ви желая светли коледни празници, драги читателки и читатели!
Марта Монева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 62 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
