Днес ще се разходим до Солун, където и без друго българите по ред причини се чувстваме у дома. В Солун у дома е и Солунският фотографски център/ Photography Center of Thessaloniki. В една странична уличка на централния площад „Аристотел“ е кафенето, където редовно се срещат членовете му. Разположено е току до ствола на голямата глициния, разпростряла се надлъж и нашир като гигантски чадър над магазинчета и кафенета в цялото каре. Именно от тук през последните тридесет години

ентусиазираните членове на Фотографския център развиват активно дейност в Гърция и по света

и полагат усилия за разпространение на художествената фотография. Силно е застъпена и образователната дейност, всяка есен се приемат нови членове от всички възрастови групи, които получават фотографско обучение и насоки за развитие.

Зад гърба на центъра, ръководен от Василис Каркацелис и Танасис Раптис, са стотици изложби, както и други граждански и политически събития и акции, не на последно място – и по време на пандемията. Центърът е известен и извън рамките на Гърция благодарение на развитието на обмен с фотографи, музеи, университети, галерии, фотоцентрове и фестивали, които популяризират фотографията на Балканите. Сред международните инициативи е и биеналето „Ливади на ефимерното“ (Λιβάδι του Εφήμερου), чието пето издание се състоя това лято в село Ливади край Солун. По време на биеналето участниците отново се занимаха с въпросите за ефимерното в изкуството, а както подсказва и името на населеното място, част от полето за действие е ливада, или поляна (да не ни обвинят, че се гърчеем). Традиционно бяха използвани абсолютно преходни материали в работата, които под атмосферното влияние, експонирани на открито, добиват собствен живот. Резултатите от тазгодишното биенале тепърва ще се развиват.

Също това лято Фотографският център организира честване на 200-годишнината от рождението на Ф. М. Достоевски с проект, респективно изложба на арт книги. Да участват бяха поканени артисти от Гърция, Балканите и Русия. Целта беше да се покажат оригинални произведения на изкуството, които носят цялата тежест и носталгия на естетиката и съдържанието на книгите на Фьодор Достоевски. На поканата се отзоваха 34 художници от Гърция, Балканите и Русия. В естетичен план събраните обекти следват традицията на добрата стара ръчно изработена книга от времето преди индустриализацията. Сред обектите имаше такива с твърди корици, тип лепорело, ръчно нарисувани, с гравюри и фотографии, изработени от редки хартии, както и книги-скулптури. Запознатите читатели, каквито в аудиторията не липсват, може би биха се сетили и за този вид книги от предходни епохи. Така погледнато, проектът за арт книга по повод годишнината от рождението на Достоевски може да се сметне и за реверанс към забележителните часослови на херцог Дьо Бери, както и творби от времето на Уилям Блейк. Изработените специално по повода арт книги много добре отразяват вътрешния мир и творчеството на Достоевски и характерните за него герои и героини, водени от отчаяние, болка, страст, обсесия и лудост.

Сек Кин Теркан (Sec Kin Tercan) / Обект

Къде могат да бъдат видени книгите? Първата изложба се състоя през месец август в рамките на биеналето в Ливади. Предстои изложба в град Гревена, а освен това е планирано книгите да бъдат показани в изложба в рамките на Солунския панаир на книгата в края на ноември, което предвид пандемичните условия е повече от прекрасно.
 

+++

 
Авторката на новата ни рубрика Марта Монева

е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Занимава се с въпросите на училищното културно образование.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 03 / 2021, 64 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: