25 септември – 14 октомври 2020
Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ Велико Търново

Експозицията от живопис и рисунки „Трансформации“ на проф. д.и.н. Спартак Паскалевски се представя в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново. Интересът на художника към различните степени на преображенията се отнася както към багрената материя и рисунъчния процес, към взаимните им преобразования, определящи характера на колорита, така и към динамиката на формите и тяхното структуриране в пространството. В многообразните трансформации авторът е съхранил специфичния им енергиен и изразен потенциал.

Впрочем насока за интерпретацията на поредицата „Трансформации“ е концептуалното разбиране за експозиционното пространство като място и обект на особено художествено пространство, въплътяващо идеи в образи, символи, метафори, мотиви и конфигурации. При търсената от автора ансамбловост пластичните метаморфози засягат както строежа на конкретната картинна организация, така и структурирането на изложбеното пространство в обемни конструкции и форми на „синкрестасис“, „синергон“ и „киклохромия“, които художникът интензивно и системно разработва в научните си изследвания от последните години и представя в различни вариации на свои художествени изяви в чужбина. Движейки се в изложбеното пространство, зрителят сетивно съпреживява различните пространствени координати, възприемайки ги многоаспектно и темпорално.
Концептуално изложбата се дистанцира от традиционно приетото изложение на творби. Авторът предизвиква зрителя да откликне като потенциален притежател на избрани и пожелани от него картини, представени в експозицията.
Отделни идейни превъплъщения в изложбата се предхождат от инициативата на създаденото във Велико Търново експериментално студио „Трапезия“ и представената през 2017 експозиция „А..? е Басня“. Обединението е на няколко творци с различен поглед към света – на самобитния баснописец Антон Труфев, на историка и литератор Милка Денева, на илюстраторката на множество книги Дешка Денева. Чрез творчеството си те разкриват различни аспекти на взаимоотношението реално – претворено, подсказани от непосредствения живот и от историческите асоциации на спомените като съхранени ценности на културата.

Основна концептуална идея на изложбата е „Човекът, т.е. звучащият Човек“ – изконен носител на трансформирания исторически опит, устремен към собственото си пресътворяване (в непрестанен диалог с хармонията в природата).

За Спартак Паскалевски този хармонизиращ порив носи дълбинните гласове и звуци от недрата на генетичната човешка памет.

Художникът се интересува от зависимостта между витално природното и преобразеното от човешката фантазия,

от пораждащата множество звукове странна материя и форма на музикалните инструменти. Виталността на прероденото и преобразено зооморфно съществувание на инструментите поражда различни звукови светове – както струната в напрегнатата душевност на арфата и звуковата струя на древния авлос, на кавала и гайдата. Чрез душевните вибрации и мелоса, чрез заложените в човешката природа звукови недра се осъществява обвързващият диалог между природно спонтанния звук и професионалната музика. Така човекът се превръща в част от магично неукротимата звукова материя на света, изразяваща цял спектър от състояния на подчинение, властване, примирение и катарзис… В този смисъл изложбата носи идеята за цвета като звук и за звука като цвят в различни асоциации и вибрации. Те представят прераждането или човекоподобното осъществяване като в разгърнатата структура на синкрестасиса „Карнавални страсти“.
Медитативната съзерцателност в псалмодичната структура на „Ехо от Крит“ включва древни митологични метафори и евангелски внушения. Пробудени разгневени звуци доминират в „Ехо от Троя“, а циркулиращите погледи отвътре завладяват образите в серията „Метафори“, последвани от други шест творби: „Среща“, „Надежда“, „Кръговете на мечтата“, „Загубената хармония“ и „Вечният кръговрат“. Във визуално-звуковата атмосфера на експозицията по интересен начин се реализират идеите в „Евангелски мотив“, напомнящ за чудесата на св. Георги в апокалиптичния кръговрат от динамика и звукове в пламтящо ядро, в пластичните трансформации на рамки във формата на ромб. В друга насока е развита идеята за преображенията в „Археология“, където авторът открива отломки от скрита в древните пластове мисъл, засвидетелствана в множество фрагменти, изтръгнати от земята. Те отново заживяват в пробудената им мисъл, което е определящо за композиционната структура на творбата.
В друга поредица творби Спартак Паскалевски анализира и следва сигналите на подобни асоциации в пробудените образи на „Древни звуци І“ и „Древни звуци ІІ“, във внушенията на „Митологичен мотив“, в „Струните на мрака“, в „Самота“ и „Далечен гост“. Но художникът търси и сблъсъка в „Надиграване“, „Нетърпение“, в символиката на алегоричното противопоставяне „Между небето и земята“, както и в звуковата конфликтност на „Прииждане“. Същевременно той показва чувствителност както към отшумелите гласове на „Празникът“ и „Шепотът на земята“, така и към съпричастието на влюбените в „На брега“ и „Спомен за Рая“. Чрез образните им внушения Спартак Паскалевски разкрива дълбинно притаени трансформации, останали скрити или станали видими както в творбите, така и в реалността.