4 – 14 март 2021
галерия „Аросита“, София

Изложбата „Тотална медитация“ на Анна Цоловска се състои от скулптури и графични отпечатъци и макар че те са няколко серии и различни като вид, създават впечатление за едно цялостно произведение. По-конкретно – за обемна инсталация, или още по-конкретно – за общо възприемане на две взаимно подкрепящи се, емоционално концентрирани визуални форми. Първоначалното усещане за работите е, че те са инспирирани от текстовете, философията и цялостното артистично поведение на Борис Виан. Провокацията на усещанията, наподобяваща „Пяната на дните“ или „Сърца за изтръгване“, съгражда условия за визуалната „медитация“ на авторката. Графичните отпечатъци (CGP и силиграфия) съхраняват емоционалните констатации на съзнанието, като създават илюзия за огледалност на образите и засилват убеждението, че имагинерното е единственото за момента убежище. Въздействието на експозицията е идентично с казаното от Виан в увода на един от споменатите романи („Пяната на дните“). Той пише, че не се съмнява в силата на въздействие на описаните от него напълно реални събития, тъй като те са „измислени от край до край“.
В конкретната изложба пространственият език на авторката оформя художествен подход, в който се откриват различно интерпретирани текстови цитати в техния визуално-наративен аспект, обединение на разнородни, противоположни елементи, както и на иронично наслагване на смисли. Този артистичен подход е близък до съждението на Валентин Ангелов за отношението между креативния процес и крайното произведение, в което на базата на напомнящи на реални обекти форми „съзнанието активира представите от своя минал опит и чрез тях ги оживява със собствените си субективни видения“.

Скулптурите на Анна Цоловска са изградени от контрастни на пръв поглед, трудно съчетаеми обемни елементи. За овещестяването на персоналната си медитация тя използва керамика и стъкло. Разбира се, определението „медитация“ тук е използвано в ироничен и автоироничен аспект. Самите заглавия на скулптурите са неотменни от цялостното им общо възприятие. Елементите от техническата структура на произведението, както и тяхното комбиниране създават физическото усещане за лекота и ефимерност в съчетание с приземена материалност. В някои от работите листът свитък глина естествено продължава в крехката стъклена форма, като се превръща в обект за фокусиране, за съзерцание, или иначе казано – за прекрачване на границата от тленността (глината) в трансцеденталната илюзия (стъклото) и щастието от създаването. В други от скулптурите земята реалност не успява да пречупи илюзията, която подобно на вдъхновение, на балон се опитва да се откъсне и придобие собствено съществуване. Някои от пластиките, например „В сърцето е прораснал лилиум“, съчетават цветята от „Пяната на дните“ с „изтръгнатото“ сърце, но Анна Цоловска обръща материалността им, а оттам и смисловото послание. Цветята са плътни, овеществени от земния материал, а сърцето е колкото чисто, толкова крехко и чупливо, изпълнено със светлина (или пък с пустота). Изцяло реализирана от стъкло е пластиката „Заек“, в който авторката иронично предизвиква зрителя. Тя подтиква съзерцаващия към един, по думите на Роджър Фрай, творчески начин на възприемане на творбите обекти, които „като такива като че ли изчезват, загубват самостоятелните си единства и заемат местата си като отделни камъчета в цялостната мозайка на образа“.

Творческият процес, в последователността на реализирането на медитативните обекти, също има отношение към общото въздействие на изложбата.

Преминаването от големите обеми на керамиката и стъклото, през пластиките, създадени от пясък,

които са основа и структурен елемент в канавата на графичните произведения, които от своя страна създават своеобразен визуален кръговрат, завършва целостта на експозицията. Както всяка изложба, която е емоционално съприкосновение с личното духовно пространство на автора, така и тази е материализация на началата, на разместването на безтелесни пластове, на амалгамата от пръст и светлина, на съзерцанието и динамиката, на персоналните съзидателни пристрастия. След тоталното медитиране в изложбата на Анна Цоловска мога само леко да видоизменя думите на Дейвид Мейкън по повод фикциите на Виан, че поне за известно време собственото възприятие няма да бъде такова, каквото сме си мислили, че е.