8 май – 16 юни 2019
НГ – Софийски арсенал / Музей за съвременно изкуство

Тохоку на японски означава североизток и това е регионът, който заема североизточната част на остров Хоншу. преди създаването на японската централизирана държава през VIII в. от н.е. именно там се развива цивилизация, известна в историята като Джомон, обхващаща периода 13 000 – 1000 г. пр.н.е. Периодът Джомон е известен като епохата на връвната керамика, оставила след себе си забележителни керамични образци със специфична декорация и форми. Подобни художествени образци, както и предмети от бита, бяха представени през 2017 г. в залите на СБХ в изложбата „Красотата на занаятите от Тохоку“. Художественият живот през Джомон се превръща в основа за последвалото изграждане на японската идентичност и цивилизация. Тохоку е регион с богата и същевременно драматична история.
На 11 март 2011 г. Япония беше разтърсена от най-голямото бедствие в историята си – заметресение със сила 9 по Рихтер, цунами, ядрена катастрофа. Репортажите в медиите ни запознаха с имената на градовете и префектурите в Тохоку, но малцина от нас познават начина на живот, богатата култура и история и смайващата природа на региона. Настоящата изложба не е посветена на едно от най-драматичните събития от новата история на Япония, макар че някои от фотографите са загубили най-близките си в природната стихия, а по-скоро на живота преди и след него.

В изложбата са селектирани 60 фотографии на 9 японски фотографи и една фотографска група. Най-ранните фотографски изображения в експозицията са на Тейске Чиба и Ичиро Коджима, датиращи от 50-те и 60-те г. на миналия век. Те са фотографи, които макар че започват своя път като любители, пресъздават с журналистически интерес всекидневния живот в Тохоку през периода.

Хидео Хага, Масатоши Найто и Масару Тацуки са три различни поколения фотографи, които през годините запечатват тайнствеността и загадъчността на японските фестивали и народни обичаи.
Хироши Ошима и Наоя Хатакеяма улавят различни истории на фона на пейзажи от родния си край, като същевременно търсят тънката граница между природата и архитектурата, така характерна за ландшафта на Тохоку.
Можем да се докоснем до магическата природа на региона чрез фотографските изображения на Мейки Лин и Нао Цуда. Колекция „Сендай“ е група от 8 фотографи, живеещи в Сендай, начело с Торо Ито, които заснемат местната архитектура – обществени сгради, къщи, улици, мостове от различни перспективи, с цел да документират това, което може би ще изчезне след години.
Работейки върху изложбата, си мислех кои са онези определящи характеристики, които правят тези творби толкова силно въздействащи независимо от времето, в което са създадени, или от тематиката, която третират. Отговаряйки си на този съвсем нелек въпрос, бих изредила: уловената красота в обикновените и не толкова обикновени неща, експресивността, драматизмът в композицията, контрастът в колорита, разказът, изразителността и съвършенството на неповторимия миг. Има нещо изключително в японската култура, едно неуловимо чувство, което трудно може да се опише с думи, но завладява всички нас.
Всеки един от авторите в настоящата експозиция запечатва и предава поезията на уловените мигове, предизвиква емоции или провокира спомени. Те искат да ни накарат всеки сам да намери определение за това, което вижда, и да почувства запечатаните мигове. Това е изкуство, което не се нуждае от гръмки имена и изглежда, сякаш всичко е уловено на един дъх. А всъщност е изкуство, което налага на зрителя известна медитативност и носи заряда на сложните екзистенциални взаимоотношения между хората и заобикалящия ги свят. Това е изкуство, което обединява, провокира, вдъхновява, а някой беше казал, че истинският творец е не този, който се вдъхновява, а този, който вдъхновява. Така както аз почувствах тази изложба, а надявам се да я почувствате и вие.