Галерия „Шипка“ 6
10 – 30 май 2018

С настоящата изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Найден Петков, почитаме паметта на един от най-големите български художници от втората половина на XX век. Колкото повече се отдалечава от нас денят на неговата кончина, толкова повече нараства и добива релефност значимостта на неговото творчество.

В изложбата са представени картини, собственост на различни художествени галерии в страната, както и няколко рисунки с креда и въглен, които са притежание на наследниците на художника.

Найден Петков израства и се утвърждава като художник на базата на вековните традиции на класическата европейска живопис. Това се отнася както до жанровата морфология, така и до работата му с тона и с фактурата. Заедно с това той е изцяло потопен в своето време, но – което е твърде показателно – без да плаща евтин данък на конюнктурата, подобно на доста свои събратя от втората половина на XX век. Това своеобразно двуединство на неговия пластичен мироглед, както и на рисунъчния и на живописния му почерк, му дава възможност естествено и по право да заеме място на утвърден класик в нашето изобразително изкуство.

Като художник, за когото преди всичко е важен, така да се каже, първоначалният мощен творчески импулс, той се движи в пространството на установените живописни подразделения (портрет, пейзаж, интериор), без да се придържа стриктно към приетите вътрешни граници, свободно преминавайки и синтезирайки отделните жанрове в цялостни визуално-пластически образи, преминавайки отвъд нормативните бариери. Пейзажът при него като правило е повече от пейзаж, портретът – повече от портрет и т.н. Художникът успява, казано метафорично, да

компресира в своите творби огромен обем от духовно налягане.

Тази особеност на неговия подход към картината при относително опростените и статично оформени (вертикали, хоризонтали) композиционни структури повишава съдържателните и, най-важното, сдържано-експресивните интонации на живописните му внушения.
Този висок вътрешен, но външно неафиширан мощен образен заряд придобива своите физически проекции в една живопис, която бихме могли да определим като своеобразно аскетична по отношение на колористиката. Найден Петков определено притежава собствен стил и индивидуална разпознаваемост като художник, без да изпада в автостереотип и монотонна унификация в търсенето на собствена „запазена марка“, присъща на автори от по-скромен калибър. А това е така, тъй като той подхожда индивидуално и конкретно към решаването на поредната си задача. В този смисъл стиловото единство при него се осъществява на по-високо равнище, определено от органичната цялостност на неговия пластичен мироглед.

Найден Петков е лаконичен в своята пластика, в своя живописен почерк. За него важи максимата „по-малкото е повече“. Художникът използва сравнително ограничен регистър от цветове и тонове (умбри, землисти, кафяви и т.н.), които оркестрира изключително богато и разнообразно – със смели и релефни живописни щрихи, с петна и форми, изградени със суха и полусуха четка, с линеарни и тонални акценти, нанесени с виртуозността на източен калиграф от най-висока проба. И най-тривиалните и сякаш безцветни форми и мотиви зазвучават в пестеливи монохромни хармонии, които будят у зрителя очарование и възхищение, както и преклонение пред неговото неподражаемо майсторство.