17 – 31 октомври 2019
галерия „Средец“, София

Кристина Шишкова от дванадесет години живее и работи във Франция. Това е нейната първа самостоятелна изложба пред софийската публика и в нея представя живописни платна от последните три години, като акцент в експозицията са творби, рисувани през последните месеци. След завършване на художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив тя е приета в академията École Supérieure des Arts Décoratifs de Strasbourg, където през 2014 г. получава магистърска степен. Специализира в ателието по живопис на Daniel Schlier и в ателието по керамика. Обучението ѝ продължава шест години, от които една година преминава в Академията по изящни изкуства в Щутгарт, Германия.

Кристина Шишкова разработва поредица пейзажи с изображения на минерали и полускъпоценни камъни, които открива при многобройните си пътувания, както и в музея за минерали в Париж. Те привличат вниманието ѝ с богатството от цветове и форми и абстрактния си облик и същевременно отразяват трайния ѝ интерес към функцията на цвета и образа. Фокусът върху визуалния аспект се явява основният инструмент за изразяване на смисловото послание и концепцията на авторката. Творчеството ù гради мостове между древност и съвремие, черпейки вдъхновение от природата. Обект на интерпретация са скални масиви, минерали, ерозирали повърхности, природните стихии, чиято разрушителна сила ражда нови образувания и форми. Създава пейзажи, в които обекти от натурата се превръщат в носители на нова вещественост. За творчеството ù са валидни думите на френския художник Делоне, че композицията „обективизира мисълта на художника, който я конкретизира чрез пластическите елементи на своето изкуство.“
Кристина Шишкова се изразява посредством чистите пластични средства – цвят, форма, линия, фактура. Цветът се превръща в основен изразител на творческата концепция – става едновременно форма и сюжет, тема, която се развива и трансформира извън всякакъв психологически или друг анализ. Авторът се дистанцира от посредничеството на външния свят, на материалните предмети, за да отправи своите послания към зрителя. Стигат ù чистите живописни средства, с които оптичните усещания намират своето крайно съответствие в емоционална експресивност. Живописта ù е едновременно хармония и сблъсък от цветове, усещане за вечната връзка между човека и природата. В пейзажите ù се долавя непосредственост и искреност при предаването на състояния от динамично променящата се природа.

С богатството и силата в нейното претворяване и интензивността на колоритните съчетания авторката създава различна автономна среда.
Кристина Шишкова използва разнообразни изразни средства, за да реализира идеите си – работи чрез наслагване на фини или по-плътни слоеве материя, пясък, маслени бои, създавайки балансирана структура от абстрактни линии, форми, монохромни или колоритни цветови решения, велатурно положена боя или гъсто наслоената мазка, и това е съзнателно търсен елемент в живописната ù техника. Както тя споделя: „В този процес на работа се появяват реакции, ефекти, които не са контролирани, и именно в тези моменти се случва срещата между това, което търся като автор, и това, което се появява вследствие на реакцията на даден материал. Моето удоволствие идва от това да разреша случването на тези непредвидени реакции в процеса на работа, да приема или преработя дадени ефекти, породени от естеството на използвания материал. Използвам тези ефекти, за да подсиля визуалното напрежение, което искам да създам в творбата.“

Картините ù са на границата на фигуративното и абстрактното. Нейните пейзажи не разказват определена история, не натрапват конкретен свят, а по-скоро се явяват една провокация към зрителя, който има възможността да осмисли почти неестествения облик на отделните елементи, сблъсъка на цветове, форми и контрасти, които го поставят върху една нестабилна повърхност и го карат да създаде свой собствен пейзаж. Според представите, които ù внушават, тя ги преобразува в конкретни веществени обекти (или фрагменти от обекти). Тази, така да я наречем, иконографска повествователност на произведението/образа е заимствана от предметната реалност, която става нещо второстепенно, а въздействието на „фантазния пейзаж“ и майсторството на изпълнението – главно и единствено. Кристина Шишкова създава една автономна естетическа реалност с хармонията на цветовете и изящната игра на линии, светлосенки и текстурни степенувания, с динамиката и баланса на обеми и форми. Силата и интензитетът на цвета стават носители на цялостното експресивно съдържание на творбата. Кристина Шишкова ги определя като ментални пейзажи, тъй като са резултат от създали се ситуации и илюзорни представи, които са оказали трайно въздействие върху сетивните ù възприятия. „Фокусирайки се върху материята и цветовете, се стремя да отдалеча възможностите за наративен прочит, които могат да възникнат от фигуративните елементи, изобразени в картините ми. Изваждайки изобразените обекти от тяхната среда и представяйки ги в друг контекст, търся да провокирам един вид двусмислие, странност, породена от необичайните връзки, които се създават между тях върху платното.“ Художничката създава светове, в чиито гранични зони се сътворява нова реалия, едно хомогенно пространство с богат диапазон от интерпретации. Доловени за миг от окото пусти брегове, далечен остров, скъпоценен камък, планина, странни структури на обекти на високо вдигнат хоризонт, бурни небеса и надвиснала мистичност – пейзажът може да е романтичен, драматичен, меланхоличен, съзерцателен, мечтателен, лиричен, но зрителят инстинктивно иска да даде смисъл на всяко абстрактно изображение, да търси навсякъде логични връзки и да ги създаде там, където те липсват. А дали това се явява акт на спонтанна екзалтация, или разумно контролирана дейност, можем само да предполагаме. Важно остава сугестивното въздействие на творбите, постигнато чрез внушителната архитектоника и изяществото на линии, цветове и образи, в които „срещата с пейзажа“ на Кристина Шишкова се превръща в еквивалент и в символ на едно преживяване.