14 октомври – 5 ноември 2021
галерия „Пролет“, Бургас

Художественото творчество на Стойко Сакалиев се изразява чрез ярко разграничени художествени творби. Той е един от изявените автори на театрален плакат (по-рано бе открита негова вдъхновяваща ретроспективна изложба театрален плакат), но ни впечатлява и с абстрактно-графичните си творения. Ако в плакатите му се радваме на находчивите му смислови асоциации и чувството му за хумор в едни конкретно-образни и прецизно художнически изпълнени обекти от реалността, в графиките му се срещаме с абстрактни композиции, които ни респектират с изяществото на една изненадваща и загадъчна абстрактна хармония.

Творческият акт се осъществява само като оригинално раждане на „нова реалност“. В неговото „другояче“ (както наричаме индивидуалността) не виждаме грубата материалност на предметите, няма я телесността на реалния свят. А това е непряко свързано със съвременността ни, в която сме пред прага на разпадането на материята. Възприемането на художественото съдържание на графиките на Сакалиев, ако изхождаме от „душата на изкуството“, е за по-изтънчени сетива.

Стойко Сакалиев превръща геометрични фигури, линии, точки в художествени форми. Те влизат в една необичайна за реалния свят композиция и взаимоотношения, които изненадващо създават уникална хармония. Абстрактни изразни средства в абстрактна композиционна структура събуждат у нашите възприятия усет за непозната досега хармония. Хармония като космическа реалност! Макар и хладни (защото в нея не се съдържат конкретни сетивни образи от действителността, за да ни вълнуват), тези структурни композиции пораждат естетическо удовлетворение. Комбинация от знаци без смислово съдържание ни въздействат!

Постигнато е единство на противоречията.

Откриваме безкрайните възможности на нашия вътрешен свят, на нашето въображение и нашия интелект. Сакалиев проявява истинска творческа смелост, особено когато е чист график, в черно-бялото (защото цветовете са една друга конкретност, взета от действителността). Той изгражда върху белия лист нов свят, сътворен (и тук се озадачаваме) дали от разума или от интуицията. Но това е един „друг свят“. Да, абстрактен, но изпълнен с равновесие, т.е. с възстановена хармония. И се питаме защо не сме прогледали за тези видения на автора, та те са около нас в реалността, която възприемаме като хаос!

Абстрактно-геометричната настройка на художника, неговото въображение, изпълнено с геометрични фигури, линии и точки, дали действително е обсебено от особен характер на абстрактно виждане, или това е една творческа игра? Особена игра на едно абстрактно въображение с елементи-знаци, които трябва да дешифрираме, за да продължи „играта“? Или е просто една чиста игра по детски, която обаче е построена прецизно, в съответствия, в някаква брилянтна съразмерност, с вкус, с усет за „красивото“ (за което нямаме единодушна формулировка)?

Игра, която само култивираното съзнание ще може да преведе на своя език и да го възприеме като преживяване. Защото изкуството е преживяване и съпреживяване.

Участието на цветове в графичните листове внася известна сетивност и прави картините по-емоционални, по-комуникативни... Букетът от колоритното сътворяване въздейства на сетивата ни с енергията на жизнерадостта... Композициите са следствие от вътрешното състояние на духа при дълъг процес на скициране, ескизи и композиционни решения. Абстрактният експресионизъм е близък до художествената настройка на автора. Виден е стремежа в творческия процес на художника да одухотвори абстракцията.

Струва ми се, че да се отдадеш на подобно творческо себеизразяване изисква много кураж, много воля и „стиснати зъби“, за да издържиш на продължителната „самота“ от „неразбирането“, на което доброволно си се подложил. Но, изглежда, си струва да си „самотен“, след като си избрал да бъдеш не в масовото безлично „дъвчене“ на околната уморена ординерност (да прерисуваш реалността, това, което виждаш като в огледало), а да бъдеш истински творец откривател. Защото изкуството не е природното, не е натурата, битът... То е над тях. То е естетизиране, пресътворяване през душевността на художника. Изкуството е духовност.