14 – 31 март 2019
Регионален етнографски музей – София

Никифор Русков се ражда в Габрово на 13 юли 1944 г. Година превратна и знаменателна в историята на България. Орисала и него, бъдещия илюстратор. Нико има късмета да твори през един от най-силните периоди за българската илюстрация. Период, през който създават своите шедьоври художници като Александър Денков, Любен Зидаров, Стоян Шиндаров! Все още е силно и влиянието на Бешков, Ангелушев, Лазаркевич, оставили трайна диря в родното изкуство.

Преминал през сериозната школовка на Художествената гимназия, Нико продължава образованието си в тогавашния Висш институт за изобразително изкуство. Изборът на специалността „Илюстрация“ е закономерен, но и пророчески.

Рядко художник толкова добре обхваща многообразието на книжната илюстрация.

По детски любопитен, търсещ и взискателен, той не спира да експериментира с различни техники, разнообразни теми, приемайки неочаквани предизвикателства. Сътрудничи активно на редица издателства. Илюстрира и приключенски романи, и фантастика, но с най-голяма охота работи за децата. Неговите ярки и искрени илюстрации са възпитали фин усет за красивото у няколко поколения. Може би най-добре изразява отношението си към децата в своята работа самият той в едно интервю изповед.

Никифор Русков е илюстрирал над 350 книги. Работил е с издателства като „Народна култура“, „Български писател“, „Отечество“, „Христо Г. Данов“, „Георги Бакалов“ и много други. Неговите илюстрации по произведенията на Уолтър Скот, Майн Рид, Александър Дюма, Ръдиард Киплинг, Боян Болгар, Петър Бобев са сред най-добрите образци на родната рисувална школа. Находчиви композиции, умела рисунка и винаги точен избор на графична или живописна техника, това е запазената марка на Никифор Русков в илюстрацията.

Склонността на Русков към експеримента не го оставя безразличен и към Деветото изкуство, комикса. Графичният му стил, толкова характерен и разпознаваем, прекрасно се вписва в изискванията на жанра. Появата на неговия комикс за Чавдар войвода в пилотния брой на списание „Чуден свят“ е знаменателна. Русков открива още едно поле за изява на многостранния си талант и с удоволствие работи в тази област. Следва поредицата „Моят живот сред индианците“ по романа на Джеймс У. Шулц на страниците на „Дъга“. Приятното леко оцветяване чудесно се съчетава с рисунката и създава една автентична атмосфера от Дивия Запад. И тук Нико успява да намери най-верния подход при избора на стил, което видимо отличава работите му от комиксите на повечето художници, работещи за списанието.

В списание „Космос“, където илюстрира рубриката „Решава логиката“, продължава делото на друг много талантлив илюстратор Стоян Шиндаров. След ранната му смърт Нико поема щафетата, за да продължи историите на един от най-дълголетните герои в родната литература – инспектор Стрезов. Това е голямо предизвикателство, защото Шиндаров е „висока летва“ и малцина биха се справили успешно след него. Русков блестящо продължава, запазвайки своя неподражаем графичен стил и дообогатявайки героя. В средата на 1980-те , вероятно под влияние на работата си в „Чуден свят“ и „Дъга“ , дори представя някои от случаите на инспектора като комикси. На Нико сякаш му е предопределено да бъде свързан със Стрезов. В края на 1980-те той се оттегля от работата с „Космос“, за да се посвети на анимацията. Но през 2006 г. отново дава живот на легендарния инспектор, продължавайки историята му на страниците на списание „Осем“. От този последен, най-зрял период в неговото творчество останаха няколко десетки прекрасни илюстрации.

В началото на 1990-те рисува комикса „Демони срещу дракони“ във вестник „Разкази в картини“. Опитът му се оказва много полезен и при илюстрирането на много популярните в тези години книги игри. И при тях Нико се отличава със своя разпознаваем графичен език и създава няколко изключително сполучливи адаптации.

Промените в България след 1990 г. се отразяват силно върху творческите професии. Особено засегнати са художниците. Никифор Русков разширява творческите си търсения в анимацията; експериментира в областта на монументалната стенопис, мозайките, керамиката и стъклописа. Не престава да рисува и илюстрации, макар все по-малко издателства да търсят авторски рисунки. Нико обаче не унива и продължава да работи с характерния за него ентусиазъм, показвайки завиден професионализъм.

Последните му работи в списание „Осем“ са сред най-добрите в неговото многопластово и толкова разнообразно творчество. Изследователите на изкуството тепърва ще дадат оценка за мястото му в историята на българската илюстрация. Богатото му творческо наследство е чудесна основа за проучване.