1 – 29 септември 2022
СБХ – зала „Райко Алексиев“, София
Куратор: проф. д-р Петру Лукач, председател на UAP
Комисар: д-р Река Чапо Дуп
+++
Участници
Александру Антик, Кътълин Бълеску, Мариус Барб (Барбоне), Георге Дикан, Река Чапо Дуп, Дарие Дуп, Дорина Хорацау, Раду Игашаг, Костин Йонита, Аурора Кирай, Йосиф Кирай, Петру Лукач, Николае Молдован, Ливиу Неделку, Раду Панделе, Александру Папук, Александру Пататич, Георге Поган, Бенямин Попеску, Кристиан Радуца, Александру Радван, Кристина Русу, Йоана Стеля, Андрей Тудоран, Мариан Зидару, Бети Вервега.
+++
За румънската изложба в София
автор: Мария Биласевски
Мостовете между творческите съюзи на държавите от бившия социалистически лагер, които се изграждаха благодарение на изложбите, за повечето художници, работещи в Румъния преди 1989, бяха възможност не само да показват иновации, които понякога успяват да се промъкнат през параметрите на цензурата, но най-вече за създаване на социални контакти, колегиални общности, за диалог и обмяна на знания за съвременното изкуство, отразявано в западните издания и страниците на списание Arta. През септември 2022 Съюзът на румънските художници беше поканен от СБХ да представи в София изложбата reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit. Така бяха възстановени професионалните контакти и румънската страна не само оцени поканата, но и се свърза пряко с удивителния пейзаж на съвременното българско изкуство.
Андрей Тудоран / Rux3, м.б., платно, 140 x 200 см
Като започнем с наблюдението, че в ерата на свръхкомуникациите това, което липсва за обединяването на различните нива на реалността, всъщност е именно
комуникацията чрез артистичния дискурс,
закотвен в актуалното, който признава и зарежда с енергия хомогенизирането в резултат на глобализацията, но и комерсиалния опортюнизъм, подхранван от преходни тенденции, изложбата се оказва всъщност микрорентгенова снимка на съвременния румънски арт пейзаж. Арката над поколенията възстановява „дистанцията“ във времето и присъствието на румънската група творци в българското пространство, коагулирана под формата на гилдия, а не като представяне на индивидуални проекти, развити по концептуални раздели.
Transmedia Peace Kit / поглед в изложбата
Оформен като инсталация, без стандартизирани индивидуалности благодарение на начина на излагане на творбите, който изследва социокултурни особености, алегории или недоразумения, специално вмъкнати в смесицата от символи, този „набор за мир“ синтезира множество пластове на
мултидисциплинарните въпроси на пространството,
което е в непрекъснат преход, и на художника, който понякога е продължение на социалното с неговите заплетени филизи.
Терминът „мир“ с целия си семантичен багаж, който не се нуждае от антитези, за да бъде разгърнат визуално и концептуално, покрива отсъствията около пространството на някогашните човешки хабитати и пречистващото ре-семантизиране на мястото или символа (Река Чапо Дуп, Йосиф Кирали, Раду Игашаг), припокриванията и потоците на паметта, множеството появи, импресии на съществуването, чрез сериализиране или ритуали на преминаването (Александру Антик, Дорина Хорацау, Бети Вервега), ре-концептуиализация на индивидуални или колективни възприятия (Александру Пататич, Стела Йоана), пространства-убежища, откровени и интимни, пролуки на въображаемото (Мариус Барб (Барбоне), Георге Дикан), продължителността на живота между вдишване и издишване (Александру Пататич). Мирът като индивидуална свобода, очертан в дискурса на идентичността при позиционирането и себедокументирането в рамките на обществото (Аурора Кирай, Кристина Русу), е дублиран в последователности от възприятия за неговата ефимерност (Ливиу Неделку), за неговото разпиляване или неговата сянка (Андрей Тудоран, Георге Поган) или за рамките на реалността, които разпитват паметта за обекта, преобразен от колективното прозаично или ритуалното въображаемо в специфичен деец (Петру Лукач, Николае Молдован).
Петру Лучач / Материални пейзажи 3, полиптих, м.б., платно, 120 х 320 см
Свързващите отношения между инструментите на мира (роботът на Дарие Дуп, раковините на Мариан Зидару), помирителите (работниците на Раду Панделе, монументалната пророчица на Костин Йонита, носорогът на Кристиан Радуца или псевдо-Херкулесът на Александру Радван), фрагмент от западаща архитектура (Бениамин Попеску) и малките огледала на настоящето към миналото за достъп, поне като идея, към бъдещето (Кътълин Бълеску) приемат формата на манифест, който – иронично – сочи структурите на властта и отхвърля деструктивния потенциал, резултат от вакуума на съзнанието, манипулации или инерция.
Михай Згондою / Пърформънс от проекта #rien („нищото“) в зала „Райко Алексиев“
В целия ансамбъл „нищото“ (#rien – Михай Згондою) достига отвъд статуса на обществен барометър в зависимост от мястото, което решаваме да заемем край „мира“, вещаещ катастрофа или освободител.
Мария Биласевски
+++
Творческите обединения като посланици на мира
автор: Румена Калчева
Когато говорим за професионални обединения и организации, още повече в сферата на визуалните изкуства, неизбежно се сблъскваме с една комплексност и многопластовост, която с годините на съществуване на такава организация се задълбочава още повече. В рамките на днешна Европа тези обединения не са много, или поне не са толкова близки като характер, както са в Румъния и в България. Ето защо изложбата на Съюза на румънските художници, на която нашият Съюз е домакин, ни предоставя една
изключителна възможност за съпоставки,
които биха били от полза и за двете организации.
Transmedia Peace Kit / поглед в изложбата
Изложбата беше обявена като „връщане на визитата“ – в края на 2019 в сградата на румънския парламент, в изложбената зала „Константин Бранкузи“, бяха представени 30 съвременни български художници. Реципрочно през месец септември в галерия „Райко Алексиев“ показваме кураторския проект, обединяващ 26 автори, работещи в областта на живописта, скулптурата, графиката, декоративните изкуства и мултимедията. Куратор е председателят на румънския съюз проф. д-р Петру Лукач, с комисар д-р Река Чапо Дуп, член на ръководството и представител на секция „Скулптура“. С това Съюзът на румънските художници (Uniunea Artiștilor Plastici / UAP) прави сериозна заявка за едно по-дългосрочно партньорство със СБХ, в рамките на което да бъдат реализирани различни инициативи.
Изложбата е представена под мотото reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit – едноименна платформа, която събира творци, членове на UAP. Заглавието автоматично може да се тълкува като необходимост от повторно обединяване на артисти в името на това
изкуството да бъде посланик за мир – чрез съюзяване,
чрез изразни средства, чрез творчество. Тази идея е заложена и в текста към изложбата: „Ние смятаме, че този арт проект ще направи нашето общуване още по-качествено и ще прибави емпатия, още повече взаимно сътрудничество, глобално разбирателство“, казват организаторите. За румънските художници от изложбата изкуството е универсален инструмент, чрез който могат не само да въздействат на обществото, но и да предават послания на едно по-високо равнище. За тях то не само може, а и трябва да бъде посланик на мира като единствен универсален език между държавите в ерата на глобализацията.
Изложбата се опитва да представи многообразието от творчески концепции на румънските художници в посока съвременни визуални форми и го прави доста успешно благодарение на кураторския подход. Произведенията са добре ангажирани в пространството на галерията посредством взаимовръзки на различно ниво. Така например творбата на Дарие Дуп „Полицай“, кинетичната инсталация „Интервал“ на Александру Папук и „Не всичко, което идва от небето, е ангел“ на Мариан Зидару, която е директна препратка към темата за войната и мира, оформят една мислена линия в залата. Тази група от инсталации, обединени първо по цветови признаци и, второ – от материалите, от които са създадени, не само въздейства композиционно, ангажирайки максимално пространството, но също така и емоционално върху зрителя. Друга подобна смислова група включва серията дигитални принтове „Ролери“ на Дарие Дуп, инсталацията „Злополука“ на Ливиу Неделку, „Падналият град“ на Бенямин Попеску и акрилните платна на Бети Вервега. Отделно тематично ядро е преддверието на галерията, където са представени видеа, документация от пърформанси, фотографии и инсталации, което играе ролята на въведение в експозицията.
Раду Панделе / Работниците празнуват, м.б., платно, 160 х 200 см
Както може да бъде разглеждана фрагментарно, така изложбата говори в своята цялост за търсенията на авторите, представени в нея. Тя няма претенциите за изчерпателна, представителна извадка, но в доста голяма степен олицетворява посоките, в които е поело румънското визуално изкуство. Тук можем да направим любопитни заключения на база това как тези две сходни организации, съществуващи на различен исторически и икономически беграунд, в изкуството си са достигнали до сходни пластически резултати. Тяхната съизмеримост доказва и кураторската теза за
универсалния език на изкуството в посланията си за мир,
в обединението на хората и изграждането на мостове между страните. Бих добавила, че творчески обединения като двата съюза – на румънските и на българските художници, събиращи хилядна членска маса от творци, които работят във всякакви жанрове, са местата, които могат да предадат най-успешно тези послания. Със своята комплексност и многопластовост, със своя творчески дух те биха съумели да бъдат посланици на мира в нашия объркан свят.
Румена Калчева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 6 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
