3 – 13 октомври 2019
ONE Gallery, София

Характерен поглед към графиката като специфичен художествен език представя в произведенията си Десислава Христова. В последната си изложба тя включва графични творби от циклите „Една възможна реалност“, „Прозрачно ателие“ и „Плеяди“. Творбите са обединени от различни посоки на търсене, подчинени на личното усещане на художничката за равновесие, баланс и хармония.

Равновесието е многостранно понятие. Подсказано с наименованието на изложбата, то е най-точно, ако с една дума характеризираме артистичния възглед на Десислава Христова. Художничката успява по свой както аналитично премислен, така интуитивно усетен начин да ни въведе в свят, сякаш отдавна познат, но и неочакван и нов. Равновесието винаги е кратко и непостоянно, а повторното му възстановяване е движение към нови реалности. В това се крие и ключът към новите идеи, към началата на съзиданието. Анализът и синтезът на светлина и форма, цялостното внушение на образа и внимание към детайла, действие, пауза и покой, симбиоза и баланс между линия и петно, контраст и полутон – не е ли всичко това неделима част от творческия процес, необходима и деликатна, с индивидуален нюанс, с неповторим усет за улавяне на временното, красивото, нестандартно различното.
Но най-точно е казаното от самата художничка: „Всяко равновесно състояние е извън времето в изключително краткия миг на своето съществуване. Равновесието не е покой, то е състоянието между две движения. Толкова кратко, колкото и безкрайно, и толкова деликатно, че преди да го постигнеш, се съмняваш дали изобщо съществува.

Творбите ми отразяват тези уловени мигове, фрагменти от движението, опит за достигане на равновесната зона, на „тук и сега“. Безкраен стремеж да видя какво има отвъд точката на безмълвие чрез един обратен stop motion. Отвъд дуализма на твореца, който е едновременно и създател, и зрител на своето творчество, с преминаването през всички състояния на възторг и съмнение, произтичащи от това.“

Изложбата „равно.весие“ на Десислава Христова дава интересен и освободен поглед не само като мащаб и лично постижение, а и като

възглед за графиката като изящно изкуство.

С „равно.весие“ художничката подчертава и издига ролята на творческия процес, на създаването, на улавянето на идеи, на балансирането на противоположностите, дава значимост на винаги така нужното движение и разчупване на стереотипи.