декември 2019
галерия „Аросита“, София
Суеверието е енигматична зона между сакралното и профанното. Художникът може да интерпретира иконографски кодове за сакралното, да търси опростен изказ за профанното и да свързва магичното и битовото в оригинални изразни средства. Изложбата „Причина без основа“ представя петима автори от различни националности, които изследват традиционни суеверия. Те се запознават в Университета по приложни изкуства във Виена и там започват да работят заедно. Въпреки това концепциите, медиите и материалите, с които изследват суеверията, са напълно индивидуални.
Азалеа Ортега от Мексико представя експериментално видео, Ахмaд Таер от Ирак – живопис и обект, Катерина Димитрова от България – ситопечат върху латексов плат и цианотипия върху паус, Мануел Хорак от Австрия – рисунка с маркер върху каменна хартия, Найон Парк от Кореа – ситопечат върху кадифе.
Кураторът Мартина Стефанова кани участниците да намерят изказ на някои от
най-добре познатите им национални суеверия.
Думата произлиза от старобългарския корен "суе", което означава "празно, пусто, безсмислено". Тези „празноверия“ дават историческа ситуативност на примитивните страхове и надежди и са важна част от нематериалното културно наследство. Художниците ги изследват с добронамерена ирония и ги интерпретират като любопитни ментални обекти, причинно-следствени парадокси, лишени от основа.
Азалеа Ортега представя експериментално видео, в което се подлага на мексиканската практика "Curanderismo", очистваща отрицателни енергии и влияния. Лечителите използват католически и традиционни ритуали, подсилени от заклинания, яйца и билки. Азалеа Ортега синхронизира три вертикални панорами, които се застъпват в краищата на кадрите и пораждат гранични зони на многослойни и неясни образи. Получените призрачни силуети кодират граничното психическо пространство, в което ритуалът оказва своето въздействие. Така Ортега намира точен художествен език, с който да представи видимите чудати етапи в ритуалите и същевременно да покаже зоните на магическото в суеверието.
Ахмaд Таер интерпретира иракски поверия в живопис и обект малък формат. В една от нишите на галерия „Аросита“ са поставени стари обувки, които традиционно се закачат пред домовете, за да пазят от урочасване и зли очи. Ахмад Таер прави живописна интерпретация на обекта, в която го лишава от ясни контури. Движението на четката поражда колоритен водовъртеж от маслени бои, в който детайлите губят четливост. Причината без основа се явява подобно на мираж. Магическото пространство на суеверието е кодирано като динамично и променливо, изплъзващо се от фокуса на рационалния ум.
Катерина Димитрова се съсредоточава върху психологическите измерения на суеверието, които представя в две групи от произведения. Изненадващ обект в изложбата са нейните лично създадени суеверия, които тя изследва в ситопечат върху латекс. Различните по големина растерни точки въвеждат принципи от гещалт психологията. Чрез ситопечата Катерина Димитрова кодира суеверията като частични илюзии, породени от повторението на най-простия елемент – точката. Във всеки един момент те сякаш могат да се разпаднат на съставните си елементи.
В цианотипията върху паус Катерина Димитрова изследва променливата видимост, устойчивост и прозрачност на суеверията. Отпечатването и проявяването дават различна напластеност и четливост на образите. Някои от тях изглеждат като измити, а други като замърсени. Този художествен език кодира тъмните психологически зони в убягващите от рационалния ум причинно-следствени връзки. Изборът на Катерина Димитрова да използва цианотипия е находчив, защото процесът носи символичния план на вода. Проявяването и фиксирането на образа протича с вода, което се дължи на променливата водоразтворимост на желязото. Подобно на алхимична трансформация водният елемент очиства суеверията от древните поверия и мрачните страхове и ги превръща в любопитни концепции.
Мануел Хорак дава попарт интерпретация на популярно австрийско суеверие, използвайки маркер върху каменна хартия. Тук причината без основа настоява, че заешка лапичка, поставена в джоб на дреха, носи късмет. Мануел Хорак изобразява зайците в прекрасен слънчев ден, в който дори останали без „ръчички“ те ни ръкомахат. Типичната за попарта ирония е подкрепена от група противоречия. Напрежението между касапския акт и веселите зайци, между маркерите и каменната хартия, между примитивните талисмани и материала, напомнящ древни скрижали, е изобразителен коментар за абсурда в суеверието.
Найон Парк се съсредоточава във визуалното предание като част от корейските национални традиции, които интерпретира в бял ситопечат върху синьо кадифе. Във времената, когато писмеността е била все още ограничена, историите и разказите се предавали с пиктограми и рисунки. Така няколко разпространени суеверия са представени в поредица от образи. Дълбокият мистичен космически цвят на синьото кадифе интерпретира суеверното като магически образ, а белият игрив контур сякаш изобличава неговата неправдоподобност.
Петимата автори освобождават суеверието от опростенческо пренебрежение и го превръщат в любопитен образ на колективното въображение. Творбите напомнят мисълта на Мирча Елиаде, че суеверията не трябва да бъдат хулени като „вредни измислици на примитивния дух“, а са един интересен кръстопът между първичния страх, усета за свещеното и неговото чудато проявяване в ежедневния бит. Така изложбата „Причина без основа“ показва как художественото въображение придава нов контекст на общопознати измислици, които прерастват в любопитни авторски концепции.
