6 – 14 юни 2019
Стара Загора

Стара Загора, месец юни, горещо лято, аромат на липи. Градът с хилядолетна история, пропит от пластове култура, съчетал традиция и съвременност, за поредна година е домакин на XXIV-то издание на традиционния пленер по живопис „Дружба“, организиран от Представителството на СБХ в града с председател Милен Алагенски и с подкрепата на Община Стара Загора. За участие са поканени осем автори от различни краища на България: проф. Димитър Чолаков (Търговище), Васил Тенев (Асеновград), Траяна Панайотова (Ямбол), Гълъбин Христов (Велико Търново), Наташа Ноева (София), Росен Дончев (Казанлък), Валентин Дончевски (Стара Загора), Атанаска Янева (Стара Загора). Всички те са артисти с различни естетически и философски нагласи, темперамент, пристрастия, мироглед, но за всеки от тях участието в пленера се превърна в творческа провокация. Авторите имаха възможността да се докоснат до древната история на града и до съхранили се през вековете артефакти, да съзерцават причудливите форми на изваяни от природата забележителности, да станат част от това неповторимо единство на минало и настояще.

Експозицията, открита на 14 юни в галерия „Лубор Байер“, представи широка панорама на сюжети, композиционни похвати, изразни средства. Интерпретацията на конкретни обекти, исторически осмислени символи и мотиви намира израз в многопластов визуален език – от платна, близки до натурализма, до абстрактни композиции, заредени с асоциативни импулси. В „Летен ден“, „Утро“, „Нощни отражения“, „Настроения“ на Димитър Чолаков реалните обекти служат като инвенция за една абстрактна живопис на дълбоки състояния и философски размисъл. В посока на абстрактното третиране са и работите на Траяна Панайотова, макар композиционното пространство да е населено от образи от отминало време, към което насочват и наименованията на творбите. Те впечатляват както в колоритно отношение, така и като техника – колажи от хартия, деликатно надживописвани. Историческа препратка отправя Васил Тенев в „Старата Крепост 1 и 2“ или в „Сребърният град“ , които освен като сюжет вълнуват с пластическите и техническите средства на изпълнение – интересни съчетания на цвят, колаж от метални апликации, текстил. Независимо дали контурът остава водещ, или потъва и чезне в положената на места с определени цветови акценти мазка „Плаващите църкви“ на Гълъбин Христов насочват към мистериозното и сакралното и ако някой се осмели, нека да се опита да направи диаграма на художника. Пейзажите на Росен Дончев „Архетипи“ и „Динамични пейзажи“ насочват към свят, в който са търсени въпроси за първоначалата на съзиданието, за необяснимото, за неизменната връзка с природата. „Пластове 1 и 2“, в които основните акценти са фигура от неолита, дървото на живота, кръг, спирала, се превръщат в символи за пътя на човека и неговото развитие, все въпроси вълнуващи Атанаска Янева. Валентин Дончевски продължава своите търсения по посока на митологичното и легендарното в двете си картини „Спомен от Аязмото“, като съчетава материали, типични за приложното изкуство като текстил, метал, имитиращ струни на китара, дърво с живописната материя.

Творческият процес при рисуването на открито е много по-различен от работата в ателието.

При непосредствения контакт с обекта и промените в динамичните състояния на природната среда се ражда произведение със силен емоционален заряд, чрез което авторът изявява себе си, своето Аз в образи, форми, цвят. Пол Гоген твърди, че „на художника природата му е дадена, за да сложи върху нея печата на своята душа“, а ние можем да добавим казаното от сенсуалиста Джон Лок: „Няма нищо в интелекта, което да не е минало през сетивата“.