В Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен през декември бе подредена скулптурната изложба под надслов „100 скулптури след 10 години в 1 изложба“ на Диан Росенов Димов. Многобройните творби свидетелстват за трудолюбието на автора, за неговата всеотдаденост на изкуството. В личния си живот Диан Димов е готов да преодолее битови несгоди, да заживее при спартански условия, да се лиши от сън и от топлина дни и нощи, търсейки максимална концентрация. Осмислил своите концепции като художник, той се отдава с търпението и с решимостта на изследовател на тяхната реализация. В резултат се ражда търсената и преживяна форма – скулптурни портрети и фигури, превъзмогнали съпротивата на материала, пластически убедителни, с достоверни и изразителни психологически състояния, внушаващи деликатни душевни настроения и дълбочина на чувствата.

Професор Емил Попов споделя за експозицията: „Изложбата на Диан Димов е своеобразно завръщане в Шумен. Там, откъдето е тръгнал. Завръщане с резултатите от личните му усилия и постижения. Пред нас са ясно заявени творческа територия и позиция, изразени със скулптура – запомняща се, въздействаща, респектираща с професионализъм. Диан е художник, който неотклонно е отдаден на пресъздаване на натурата. Той има ярко дарование да я чувства дълбоко и да я изследва постоянно.“
Авторът последователно и упорито разработва

коня като художествен метафоричен образ,

като естетизиран и емоционално преживян символ, като непосредствен израз на собствените му житейско-философски търсения. „Кончето е отношение към моите детски радости, преходът на кончето от младост към зрялост е моят житейски преход – признава скулпторът. – Израснал съм в край, където традиционно се отглеждат коне. Аз самият се грижех за коне. Представям Дон Кихот, но чрез неговия кон Росинант. Всъщност един мой съсед отглеждаше кон на име Росинант; изхождам от този съседски кон, за да потърся духа на великата личност. Нещо в моята природа ме съветва, че трябва като скулптор да разработя достатъчно добре темата за конете като проблем на изкуството, което съм призван да създам.“

Мечтата по идеалната нравственост, по абсолютната красота е недостижима и неприкосновена. „Да плуваш редом с рибката, протегнал към нея ръце, но без да я докосваш. Още малко и ще я хванеш – никога не го правиш, но и тя никога не може да избяга“ – изповядва Диан Димов.

Отделен акцент в изложбата са двете конски фигури, скулптирани в надестествен мащаб от керамика и итонг. Те също са своеобразен символ на тази неуловима мечта или копнеж на скулптора. Подобна идея е заключена и в друга композиция, част от изложбата. Върху гладко стъкло е изправен на четирите си крака кон. Главата му виси надолу като камбана, конят посяга отчаян към парче суха напукана и безплодна пръст. Материалите, стъкло и пръст, се сплавят в изненадващ метафоричен смисъл. Връщането към проверените изконни стойности нерядко е мъчително трудно. За скулптора виталният образ от неговото детство – конят, е вдъхновяващо въплъщение на този отчаян стремеж за човека.

Авторът използва за изработването на своите пластики разнообразни материали и техники: класически отливки в метал – месинг и алуминий, чугун, гипс, с допълнително тониране, въвежда елементи, характерни за енкаустиката, съвместява керамика, стъкло, папиемаше, пластмаса, мрамор, макар че камъкът е по-малко застъпен.
Изложбата „100 скулптури след 10 години в 1 изложба“ говори недвусмислено за един автор, готов да преодолява всякакви житейски и творчески изпитания, за да създаде и да защити своето изкуство.