В началото на новото хилядолетие, подготвяйки 3-то издание на международното триенале на сценичния плакат, се обърнахме към големия драматург Станислав Стратиев (1941 – 2000) с молба да напише увода към каталога – покана, която той прие с удоволствие. Неочакваната му смърт през септември същата година попречи идеята да бъде осъществена. Тогава съпругата му Лилия Рачева ни предостави тези думи, вдъхновени от плакатите на Людмил Чехларов, думи, с които Станислав Стратиев е открил негова изложба.

Изложбата, организарана от НХА по повод 80-ата годишнина на Людмил Чехларов, е повод те да бъдат припомнени. Текстът е публикуван в каталога на 3-тото международно триенале на сценичния плакат – София 2001.
 
Албена Спасова

+++
 
Плакатът е, който ни съобщава за събитието – било то театрална премиера, филм, изложба или друго някакво събитие.
Нещо повече – събитие може да няма, но плакат винаги има.
Понякога плакатът се превръща в събитие, а събитието – в плакат.
Виждате ролята на плаката – огромна.
Често човек си остава само с плаката, така и не видял събитието.
И тогава именно плакатът е този, който трябва да внуши поне част от богатството на събитието, от неговата идея, от неговото лице, та да знае човекът какво е изгубил. Или спечелил.
Така че, смятам, ще се съгласите с мене, че плакатът е много по-важен от събитието, за което съществува.
Събитието отминава, но плакатът остава.
 
Станислав Стратиев