Организаторите на международното триенале на сценичния плакат избраха месеците, предшестващи деветото му издание, за акция, включваща поредица от изложби в цялата страна. Тези пътуващи колекции не само съживяват уникалния фонд от безценни образци на световното и българското плакатно изкуство, който триеналето формира вече 25 години, но са и възможност за публиката в различни точки на България да се срещне с изкуството на стойностния социален и културен плакат.

Във време, когато комерсиалната реклама властва повсеместно, когато предстоящите европейски и местни избори за пореден път ще ни натрапят образи на политици, плакатите от сбирката на триеналето ни припомнят, че културата може и трябва да бъде рекламирана, че публичното пространство е място за смислени и естетически издържани послания.

След изложбите на фестивални плакати в Дома на архитекта – Варна, и на политически плакати, наградени в международното триенале в Монс, Белгия, и такива на български автори, спечелили международни конкурси, изложени в залите „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново, пътешествието на плаката продължава.

Два от най-успешните проекта на триеналето, посветени на българските букви, се присъединяват към честванията на 24 май и международната инициатива Нощ на музеите чрез експозиции върху оградата на ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, в Художествената галерия – Добрич и в пространството на хижа „Плевен“, намираща се на 1504 м надморска височина в Стара планина.

А на „морското равнище“ избрани плакати за българската и световната сцена ще бъдат показани и в рамките на фестивала „Аполония“ в Созопол през септември 2019 г.

С думите, които Стефан Цанев написа към каталога на второто триенале през 1998 г., искаме да припомним на всички автори, изкушени от плаката, че последният срок за участие в Деветото международно триенале на сценичния плакат – София е 3 юни 2019 г.
„Плакатът е безпризорното дете на изкуствата, Пилигрим.
За него няма стряха, няма дом.

Ден и нощ, в студ и пек, той е на улицата, по площадите, в подлезите,
по гарите, опърпан от ветровете, мок-
рен от дъждовете.

Пресреща ни на ъглите, навира ни се в очите, плези ни се, хили се, плаче, крещи, вика ни:

- Хора, елате! Не забравяйте, че изкуството ви прави човеци!“