Невъзможни свидетелства: образи и ситуации между радикалното приемане и радикалната ментализация
Куратор: Петер Цанев

В проекта са представени модели на взаимодействие между изкуството и арт терапията със свои цели и основания. Това са модели, фокусирани върху поредица от операции, свързани с рецепция на образи, които включват ролята на арт терапевта като основен конститутивен медиум. Тази конститутивна роля все още остава недостатъчно проучена, защото представлява съзнание за едно изчезващо съучастие. В този смисъл арт терапевтът като конститутивен медиум предлага присъствен коридор до нещо, до което никой няма достъп.

Петер Цанев / Индуцирани образи с прихванат психически контакт

Арт терапията се отнася до образи, които обикновено са тясно свързани със силно травматизирани тела, но по странен начин успяват да функционират от разстояние като инструменти на съзерцанието. Образи, които излизат извън основните режими на съзнанието и се явяват за съзнанието нещо, което наподобява по-скоро на „капсули на отделянето“ от предначертаната житейска орбита. В тази връзка е интересно да бъде проследен начинът, по който известният феноменолог Анна-Tереза Тименецка доразвива тезата на френския философ и психолог Морис Прадин за творчеството като „радикална мутация“. Радикалността на тази мутация се крие именно в нейното маркиране на точката, в която подчинената на живота функционална система се разпада и човешките виртуалности започват работа по извеждането на ново творческо функциониране (Tymieniecka, 1988).

Изкуството излита, оставяйки природата зад себе си.

Началният момент на изкуството изкристализира в предвъзприемащо „усещане“. Прадин подчертава естеството на това „усещане“, като му придава роля на „радикална мутация“ в чувствителната верига на функциониране на живота. Загрижеността за адаптирането към естествения витален ход на живота е спряна и заменена от „омагьосване“, а естествената всекидневност на преживяването отстъпва пред нов естетически хоризонт. Според психиатрите Виктор Самохвалов (Прага, Чехия) и Владимир Кузнецов (Рига, Латвия) при психопатологията като форма на творчество съществуват индуктор (пациент) и реципиент (наблюдател или психиатър), но също и ситуации, които трябва да индуцират креативност и съвместни действия, които стимулират производството на творческа продукция (Самохвалов & Кузнецов, 2015).

В представените в проекта образни констелации началната фаза на творческо възприятие има за база бездната, която се крие в материалността на тялото като непозната и непроходима територия. Индукторът (човекът, който открива себе си) и арт терапевтът (конститутивният медиум като присъствен коридор) формират заедно една противоречива концепция за ролята на художника, която ги отдалечава от всяка възможна „теория за произведението на изкуството“. Предпоставката на този проект е, че всички неуловими дейности, които протичат между индуктора и арт терапевта-медиум, придобиват изцяло ново значение и всъщност конституират тяхната уникална взаимовръзка като произведение на изкуството.

+++

Августина Станоева

Августина Станоева представя своя пространствен модел на арт терапия при пациенти с гранично личностно разстройство. Моделът на Станоева е базиран върху реално извършените движения на тялото в пространството по време на терапевтични сесии и към „вътрешните движения“, които възникват вследствие от дисоциации. Движението на пациентите между техните убежища и реалността се регистрират от терапевта графично като линии, а същите биват създавани в пространството от участниците с помощта на творчески материали (например прежда, текстилни платове, тел и др.).

Августина Станоева / Скици с молив на оригинални ситуации от сесии с пациенти с гранично личностно разстройство

+++

Вяра Границка

Арт терапевтът д-р Вяра Границка представя Елица Шишкова (1984 – 2018) и нейния психологически монумент от повтарящи се символни образи. Границка определя безпрецедентната серия от 15 двустранни рисунки на Шишкова като ритуал, който формализира, стилизира и хиперболизира нейното поведение, придавайки му особена функция, имаща за цел справяне с дълбоки соматични и психични процеси (Границка, 2018).

Елица Шишкова / рисунка с флумастер

+++

Петер Цанев

Петер Цанев представя обекти и изображения, обединени под названието „радикален спиритизъм“, които се явяват странични продукти в контекста на неговата „Eктопластична арт терапия“ (Tzanev, 2019). Образите са резултат на индуциран страничен ефект от контакт с непознати психични аури.

Петер Цанев / Индуцирани образи с прихванат психически контакт

+++

Литература

За проекта „Седем извън трафика“

„7 – Извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2003, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021). Проектът се доверява на артистичната активност и кураторския опит на 7 визуални артисти, всеки от които има свои запомнящи се кураторски проекти, резултат от задълбочени изследвания в полето на визуалното: Site specific намеси, текст, концептуален обект (Правдолюб Иванов), социален активизъм и нови медии (Генади Гатев); парадоксални ситуации, предизвикващи сетивно-психичния опит (Петер Цанев), тоталната дигитализация, интеракция и преодоляване на културните стереотипи (Венелин Шурелов), неопластични концептуализации и деконструкции на образа (Иво Бистрички, Красимир Русев, Симеон Стоилов). Проектът не поставя идейни и формални ограничения. Отворен е за всички форми на съвременно изкуство, а кураторите имат пълна свобода на своите избори и предложения от областите на изследователските си интереси, които ще представят в обособено експозиционно пространство в залите на „Шипка“ 6 през месец октомври 2022.

+++

Проектът е на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Визуални изкуства“.

+++

Повече за проекта и модулите на останалите куратори и авторите можете да научите тук: