Пловдивчанинът Пламен Русев, завършил Академията за изящни изкуства във Флоренция, работи дълги години за галерии извън страната, но е не по-малко познат и у нас. Освен в родния си град през последните двадесет години той реализира самостоятелни експозиции в столичните галерии „Ирида“, „Солерс“, „Алтера“, „Ракурси“ и „A Cube Contemporary“.

Сега Пламен Русев представя над двадесет живописни платна в софийската галерия „Астри“ под наслов „Моят остров“.
На пръв поглед зрителят е възможно да не забележи очертания на определени форми, може да приеме, че е изправен пред напълно обобщени абстрактни картинни пространства. Всъщност става дума за художествена изразност, която бихме определили като експресивна конкретика.

Озовали сме се сред

динамично пресъздадени различни състояния на водата.

Макар че част от произведенията са в малък формат, е постигнато внушение за водата като художествен образ с мащабна изразителност. Водата е в органично единство и същевременно в титанично противоборство със сушата, по-точно с отломките от суша, стегнати сред водните вериги. Отломки, които Пламен Русев е нарекъл „моят остров“. Бихме разтълкували движението на водата като метафора на драматичния път, по който човек се лута, за да открие, според символиката на живописеца, своя остров, тоест себе си. Рибите, единствените живи същества – живописани или колажирани – са алегоричен израз на човешката душа, поела на дълъг и несигурен път в търсене на своята същност.

Част от експозицията е малък цикъл от четири платна, на които е пресъздаден полуостров Атон от птичи поглед, в един и същ ракурс, в обобщена и условна композиция – сушата, вписана във водата, със загадъчно променящ се силует на облак. Всяко платно от този атонски цикъл въздейства със свой неспокоен колорит.

Пламен Русев е убедителен в изказа на естетическата си концепция. За това допринася прецизното владеене на акрилната техника. В композициите той налага своеобразен ритъм – пулсиращо движение в дълбочина и навън, ефект от добре обработена многослойна фактурност чрез пастьозни напластявания, с които акцентира върху основните детайли. Същевременно, за да постигне максимално изразително състояние, търсейки изненадващи решения, пластическа убедителност и разнообразие в колорита, използва активно възможностите на велатурата. Творбите се отличават с характерна динамичност, със специфичен задъхан ритъм. Широки мазки, положени ала прима, са със свой принос за неспокойните живописни наслоявания, внасят допълнителен енергиен заряд.

Изложбата на Пламен Русев е проникновен художествено-философски поглед към душевността на човека, поел на дълъг път в търсене на себе си в усилния съвременен свят.