16 октомври – 7 ноември 2018
галерия „Шипка“ 6

Събрала в картините си пиетета към две места, родния Русе и космополитния Париж, Василка Монева поглежда към тях отвън и отвътре – градски пейзажи, интериори, които разказват истории от ателиетата на парижки художници и старинни русенски къщи, натюрморти като детайл от цялата атмосфера на обитанието. Повествованието на художничката води зрителя по познатите ѝ улици, хвърля поглед към покривите на града, тихо се завърта край плюшена зелена покривка и докосва любимите ѝ фруктиери и цветята във вазите. Страстите са оставили следи в този притихнал, уютен свят, но сякаш потокът на времето в него сменя посоката си към спомен или към очакване.

Във въведението към изложбата си Василка Монева пише:
„Хубавата епоха отдавна е отминала, но в неудобните ателиета на Монмартър, по малките улици все още се чуват стъпките на големите и любими мои художници, там, където са се опивали от мощния полъх на свободата. Хълмът, прославен с имената на Дерен, Пикасо, Брак, Дюфи, Утрило и Сузана Валадон, Модилиани, танцуващ там, опиянен от вино и жени, Ван Гог преди това, бродил по хълма и отнесъл със себе си неговата атмосфера. Матис, който е отскачал при тях, за да си свери часовника. Не можех да не направя

поклон към тези, чиито картини са ми помагали да търся пътя, по който да вървя.

Имам изключителния късмет да се родя и да живея в един аристократичен град, носещ духа на Европа. Повлиял на мен и русенските художници със своята архитектура и прекрасните интериори в старите къщи. Русе, колегите, с които имах щастието да бъда дълги години на търсене и откриване на собствена истина.“