Трудно е да се помести на няколко страници един цял творчески път, изкуство, създавано в продължение на десетилетия, плод на дългогодишен труд, усилия, неизчерпаемо въображение и културни натрупвания. Продуктивността на Никола Станчев, безбройните му търсения и експерименти в различни, дори противоположни посоки и постиженията му заслужават монографичен труд.
Тук, без претенция за изчерпателност, ще маркирам само някои линии и тенденции в юбилейната изложба на Никола Станчев „Материята също е дух“ в зала „Райко Алексиев“, показана от 29 март до 21 април 2018 г.
Както виждаме в първата зала преддверие, Никола Станчев е допринесъл за днешния облик и характер на град Бургас. Негови са монументът - входен знак на града, скулптурната група пред Театъра за опера и балет в Бургас, пластиката пред гаровия площад, паметникът на Христо Фотев в Приморския парк...
Втората зала на галерия „Райко Алексиев“ разкрива пред погледа 41 камерни пластики, сред които зрителят трудно се ориентира в разнообразието от материали, техники, цветови нюанси и отражения на светлината, стилови тенденции, белязани от категоричен индивидуален почерк и пластическо богатство.
Не са много авторите, които владеят формата и умеят да ѝ придадат самостоен живот и в монументална скулптура, и в малката пластика. Още по- малко са тези, чиито камерни творби носят толкова силно монументално звучене. Никола Станчев съумява да съобрази и организира пространството в природна или градска среда. Да създадеш идентичност на цял един град морска столица, чийто символ да бъде понятен и разпознаваем за широк кръг от хора, е отговорна и нелека задача (входният знак на Бургас). За да проектираш и реализираш паметник на поет – явление в българската лирика, да излееш от бронз драматизма, сензитивната ранимост, вглъбеността на една изключително сложна, противоречива личност се изискват действително умение, креативност и професионален опит с конкретния материал. Никола Станчев очевидно притежава всички тези качества.
(Една от тенденциите в творчеството на Никола Станчев е именно емицонално-субективният подход и към тематиката, и към материала.)
За Никола Станчев поезията е близка и понятна. Лиричността е част от темперамента и същността му, тя е изразно средство и в произведенията му. Ако
изобщо е възможно една пластика да бъде сравнена с живописна творба, то това според мен е „Слънчев диск с охлюв“ (или „Безкрайността на времето“)... Полутоновете и впечатлението за ефирност, породено от затвореното, празно пространство, светлосенките върху мраморния постамент наподобяват мазки на четка. Експресивната, абстрактна трактовка на слънцето е противопоставена на реалистично предадения охлюв. Поетичната композиция и заглавието ѝ издават любовта на автора към природата, фината му чувствителност, умението да работи в детайл и с много търпение, да придаде на материала онази форма, която най-добре ще визуализира идеята му. Тази пластика отговаря изцяло и на името на изложбата – материята действително може да бъде дух.
Контрастиращи на лиричността в заоблените, гладки форми на „Безкрайността на времето“ са геометричните, ритмично редуващи се светли и тъмни плоскости на „Ефектът на летенето“, „Музика“ („Щурец“), „Междузвездна пеперуда“, „Бяг“, изработени от алуминий. Конструктивно-тектоничните форми на „Пришълецът“ напомнят един от символите на футуризма – скулптурата на Умберто Бочони „Уникални форми на непрекъснатостта в пространството“ от 1913 г. Почти сто години по-късно, по-обобщена и лаконична, пластиката на Никола Станчев изразява динамиката на съвремието ни в епоха, когато идеите на футуристите са вече реалност.
Друга, дори противоположна на масивните, монументални по внушение бронзови пластики („Майка ми“, „Почит към Владимир Димитров – Майстора“, „Оплаквачки“) линия на развитие виждаме в „Дамата с кученцето“, „Пеперуда“, „Ефектът на летенето“. В тях авторът изгражда композицията освен с помощта на материала и чрез обособяването на празното вътрешно пространство, търсено съзнателно. „Музика“ например е конструирана от пресичащи се в пространството дъги, които завършват някъде в безкрайността, а точките на тяхното пресичане и стъпване са почти незабележими. Този творчески подход създава илюзия за движение, полет, лекота... Обикаляйки скулптурата, променяйки гледната точка, зрителят се озовава пред нова форма, напълно различна от предходната.
Устремът, стремежът, интересът към непознатото, към космоса е изразен в „Полет“, може би реверанс към любимия автор на Станчев Бранкузи и неговата пластика „Птица в пространството“.
Това, че авторът владее изкуството на фигуративната скулптура, доказват работата, наречена „Енергия“, и по-ранните (по време на създаване) портрети, изложени в зала „Райко Алексиев“. Въпреки стилизацията приликата с модела е удивителна. Синтетично изведена почти до абстракция е главата на Елена Кутева, но това не нарушава физиономичните характеристики. Особеностите на портретувания определят фактурата –растерна, загладена или геометрична. Класически или модернистичен, всеки портрет на Кольо Станчев издава характера и състоянието на модела, когото зрителят сякаш познава, без дори да е срещал. Самоуверен и строг или спокоен и усмихнат, вглъбен и замислен, пластическият образ кара зрителя да си задава въпроси и да гадае.
А не е ли именно това целта на изкуството – да задава и да отговаря на въпроси...
Оказва се, че въпреки двете си изложби в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 през 1979 и 1989 г., изявите си в Бургас, Созопол, Несебър и проектите и наградите си в Европа (Ротердам, Холандия, Германия и др.) Никола Станчев е непознат на софийската артистична сцена и особено сред колегите си скулптори. Изложбата в галерия „Райко Алексиев“ е повод и за тях, и за широката публика да си припомни и да се запознае с един слабо афиширан и скромен автор, който говори не с думи, а чрез езика на скулптурата. Да пожелаем успех на бъдещите му проекти.
