18 ноември – 3 декември 2021
СБХ – Шипка 6, зала 1B

Подчертано и последователно издържана в черно, изложбата на Дарина Цурева и на Георги Георгиев се отличава с твърде необичайна визия – сдържана, аскетична, пестелива. Аз лично я почувствах и я възприех като своеобразен „ауфтакт“ сред претоварената и пренаситена зрителна среда, в която протича ежедневното ни съществуване.

Доминират съсредоточени и вглъбени образни внушения, пронизва я „тиха“, ненатрапчива и донякъде меланхолична емоционална настройка. Монохромната тъмна тоналност, лишена от пъстротата и от полихромното разнообразие на земния свят, в определен смисъл е

метафора на отвъдното, на небитието.

Подобни асоциации – в голяма степен във фотографиите, косвено в рисунките – се проектират по естествен начин като резултат от дългогодишния диалог между двамата автори (това не е първата им съвместна изява), в който пластическите проблеми и визуалните измерения се преплитат с по-глобални житейски, морални и философски въпроси.

Георги Георгиев / от изложбата

Подобно съжителство е лишено от повърхностна хармония, проблематично и донякъде противоречиво е, но оформя „интригата“, сърцевината и основната програмна насока на експозицията при всички различия от образно, технологично или формално естество в опусите на двамата автори.

Рисунките/гравюри на Дарина Цурева в своята разнообразна геометрична компактност и категоричност на силуета се възприемат като своеобразни отломки от едно по-обширно, сякаш разпаднало се цяло. Своеобразието на отделното произведение, без да губи от своята индивидуалност, определено е подчинено на общото звучене.

Основата на плоскостта, онова, което възприемаме и интерпретираме като пространствен фон, служи като своего рода камертон, определящ не само пластическия ключ към конкретната творба, но и градациите на черно/бялото. На този фон се проектира рисунката. Ефектът като правило се гради на единството между контраст и хармония (живият темперамент и експресията на рисунката контрастират с хладината на стъклото), динамика и статика, конкретно и абстрактно. Художничката умее да извлече

максимума от експресивния потенциал на стъклото

– материал, очевидно допадащ ѝ не само със своите образни възможности, но който предизвиква у нея и чисто тактилна наслада. Мотивът на кутията (и не само) с безбройните му асоциативни вериги е обигран по великолепен начин.

В книгата си Георги Георгиев е събрал 33 голямоформатни фотографии, по стените на залата са показани 13 от тях. Мемориалната пластика и гробищният парк за него не представляват интерес от топографска или от документационна гледна точка. За автора от първостепенно значение е превръщането на визуалната даденост в специфичен пластически образ, който в символичен аспект да фокусира квинтесенцията на даден мотив през призмата на заявената тема, същевременно оставяйки на зрителя достатъчно обширен пласт за доизграждане в собственото съзнание. В случая ставаме свидетели на един процес на интерпретация на артефактите, така да се каже, „на втора степен“ – един път в селекцията им и втори път – във визуализацията им. Пластиките от камък и метал сякаш са забулени в някакво неопределено въздушно „сфумато“. Неволно се сещаме за известния латински израз Memento mori. Именно това, в крайна сметка, наред с всички възможни останали аспекти, е тематичната ос, действителното мото, което, въпреки различията, би могло да послужи като основа на тази твърде оригинална експозиция.

+++

Филм на Мария-Магдалена Глибина за проекта „BOX2. Книга на пазителите на гробища“ можете за гледате

тук