1 – 13 септември 2022
СБХ, Шипка 6, зала 1А

В галерията на Шипка 6 беше представена внушителната по мащаб юбилейна изложба на Буян Филчев – изложба, която наред с произведенията, създадени в последната година, съдържа и работи от последните 10-12 години. Експозицията включва предимно дигитална графика, като са показани и две литографии от 2009. 

новите медии, каквито са дигиталната графика и дигитално генерираният образ,

Филчев използва новите инструменти, за да дообогати специфичния изобразителен език, който развива от години. Произведенията имат полифонично звучене – върху листа се разгръщат множество различни пластове (пространствени, времеви, културно-исторически). Графиките са своеобразна енциклопедия (дълбоко лична), в която откриваме фрагменти със знакови мотиви и образи от по-ранни работи, които обаче са вписани в различен контекст. Тя съдържа и „цитати“ от произведения на други автори, които го провокират интелектуално, емоционално и чисто творчески. Натуралистично представените обекти влизат в диалог с фантастичните сюрреалистични или гротескови образи. Вглеждането във фактурата и текстурата често превръща формите в почти абстрактни структури.

Буян Филчев  / поглед в изложбата

Композициите са своего рода код, в който са вложени всички онези взаимовръзки, които го определят като художник. Този код в някаква степен изпълнява същата роля, която играе и мистификационният подпис (Доменикос Теотокопулос ван Рейн де Силва), с който Пикасо подписва серията „Мускетари“, ясно декларирайки къде и как вижда генезиса на своето изкуство. Изкуството на Буян Филчев е

част от духовна традиция, която съществува вече в течение на хилядолетия.

Корените му се разпростират върху различни епохи и области от европейската културна история. В неговите работи в хармония съжителстват неолитните идоли с образи от изкуството на северноевропейските ренесансови художници и с образната система, повлияна от модернизма на ХХ век. В плеядата автори, които възприема като свои духовни предтечи, има обаче фигура, която се откроява, и това е Лукас Кранах. Своеобразният задочен диалог с Кранах, започнат от Буян Филчев преди години, преодолявайки ограниченията на пространството и времето, продължава и в новите графични листове. В голяма част от произведенията, включени в изложбата, присъстват знакови образи, създадени от германския художник – образи, които се явяват като репери, фиксиращи духовната координатна система на съвременния автор.

Буян Филчев / поглед в изложбата

Ключов рефрен в графичните листове са такива обекти като скелети и фосили. Чрез тези форми художникът ни напомня за онова дълбоко послание, формулирано с особена сила в средновековното изкуство (квинтесенцията са композициите „Танц на смъртта“), че всичко материално и телесно е преходно. И че ако нещо има стойност пред лицето на вечността, то това са духовните дела. Деликатната, ефирна структура и чистата форма на фосила на черупката на Spumellaria, която се появява в множество графични листове, всъщност

внимателно и ненатрапчиво напомня за красотата, но и за крехкостта на този свят.

Буян Филчев е посвоему „пасеист“ (позволявам си да използвам определението, с което Александър Беноа описва творците, меланхолично настроени към миналото, включвайки в това число и себе си), но си дава сметка, че не може да избяга от актуалната действителност. Днешният свят присъства осезаемо със своите специфики в произведенията на художника. И това се проявява не само във факта, че в последните години работи основно във формата на CGD, но и с включването в образната система на елементи, които до голяма степен се превръщат в емблема на съвременната цивилизация. Печатната платка, с чистата геометрия на електрическите вериги, се превръща в метафора на съществуването в матрицата на дигиталния свят. Но въображението не се подчинява на матрицата. Не без ирония авторът интерпретира фантазията като „бъг“ в системата – в платката, на мястото на чиповете изведнъж избуяват цели сюрреалистични светове или пък се появяват обекти, чиято структура, сякаш произволно възникнала, не се подчинява на стриктния ред на цифровата вселена.

Буян Филчев / Обект (раждане)

Лайтмотив в творчеството на художника е образът на рицаря, който директно или загатнато присъства в редица произведения. Рицарят е идеалната личност. От една страна, той е въплъщение на висшия идеал – онзи идеал, в който думи като вяра, чест, доблест имат дълбок смисъл. От друга страна обаче, рицарят е и онзи авантюристично настроен идеалист, който е готов да се втурне към неизвестното, но именно така открива нови светове. Това се отнася до голяма степен и за Буян Филчев. С настъпването на дигиталните технологии в полето на изкуството той не просто не се отдръпна, а видя в тях нови възможности за художествен изказ. И дръзко навлезе в полето на дигиталния образ, без да губи чувството си за хумор, художествената мяра и ентусиазма да експериментира.

Юбилейната изложба, показана в галерията на „Шипка“ 6 в София, е поредното потвърждение за този изключителен творчески хъс, който непрекъснато подтиква Буян Филчев да открива и да навлиза в нови, неизследвани територии.

Милена Блажиева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 62 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: