30 ноември – 17 декември 2022
галерия „Академия“, София
Емил Мирчев е сред водещите скулптори от своето поколение. Творчеството му, разгърнато и утвърдено в многобройни направления, по достойнство заема значимо място в общата панорама на пластическите изкуства в България през последните десетилетия. Авторът принадлежи към онези представители на генерацията, преминали прехода от ерата на социализма към първите етапи на демократичното обществено устройство, чиито изяви в художествения живот ще се запомнят с ярки и многообразни постижения и които бележат по неповторим начин особеностите на този преход, материализирани в творби на пластическите изкуства. Изключително солидното професионално образование му дава добра основа да гради и да надгражда облика на своя самостоятелен път в изкуството, следвайки уроците на големите майстори от миналото, с открит поглед към най-съвременните постижения и експерименти.
Емил Мирчев / Скулптурни портрети
Възгледите на Емил Мирчев в сферата на скулптурата се съсредоточават в самата сърцевина на това изкуство, разбирано и практически реализирано в неговите изконни, исторически формирали се образни параметри и традиции.
За него то съдържа и отстоява онези принципи и родови белези, които поначало дефинират изразните му възможности и едновременно с това го правят значим дял от актуалната художествена култура. Емил Мирчев въвежда и отстоява своя определена пластическа линия, с която става разпознаваем между авторите от своята генерация.
Наследството му обхваща различни произведения, чийто общ знаменател, извън многоликостта от трактовки, жанрове, материали и формати, се състои именно в посочените особености. Пред нас се разгръщат
цялото богатство, разнообразие и обхват на един забележителен творчески път в изкуството.
От перспективата на днешния ден можем да констатираме широкия диапазон на изявите на Емил Мирчев. Той владее и реализира намеренията и идеите си в различни по характер опуси в цялата възможна гама на тяхното проявление в личностен и в обществен план – монументални произведения, предназначени за публични пространства, композиции, бюстове, портрети, голи тела, релефи, паметни знаци, малка пластика.
Както и за основните водещи автори от генерацията, и за Емил Мирчев е характерно особено съчетание между фигуративно-предметното и архитектонично-стереометричното фомоизграждане.
Емил Мирчев / поглед в изложбата в галерия „Академия“, НХА, София
Обобщените и мощни форми, които сякаш „разпъват“, но заедно с това –парадоксално! – и концентрират пространственото решение, не противоречат на експресията, която като правило е външно сдържана и не влиза в противоречие с лаконизма на пластическия изказ.
Спектърът на използваните материали при Емил Мирчев е широк – метал (бронз), камък, дърво, керамика. Отличното владеене на технологичните аспекти и необходимите практически умения му позволяват да решава всеки път своите творчески търсения по задълбочен и напълно индивидуален начин.
Заслужава да бъдат споменати някои от най-впечатляващите произведения, получили широк обществен резонанс и преминали през ситото на жестока конкуренция и на много сериозни конкурсни преценки. Така например особено показателна в това отношение е групата, състояща се от шест фигури от бронз в град Йоребру, Швеция (2000). Друга значима монументална композиция е творбата „Американски дипломати“ (2004), а именно Джон Адамс, Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, която се намира в посолството на САЩ в София.
Специално внимание заслужават и творбите в областта на малката пластика (например Диоген). Съвсем естествено, те са съсредоточени в себе си, притежават определено интимно, камерно звучене. В тази област на скулптурното творчество виждаме другите страни на таланта на автора – фино и деликатно пространствено градиране на пластическата форма, акцентиране върху самоценната естетическа и художествена стойност на материала, както и по-нюансирани и понякога неуловими размишления за човека и за неговата сложна съдба.
Емил Мирчев съчетаваше в едно твореца-скулптор и художника-преподавател.
Той беше уважаван дългогодишен професор в Националната художествена академия, извел поколения скулптори. Подобни факти от неговата биография биха могли да бъдат преценявани като важни акценти в неговия творчески път. В рода и в семейството традициите в тази насока са твърде осезаеми и продължават да се поддържат и след кончината на скулптора. Дъщеря му Ралица Мирчева и синът му Момчил Мирчев, освен вече утвърдени художници със свой облик, продължават да се изявяват и като автори и водещи университетски преподаватели.
Цялостният, макар и донякъде обзорен и кратък преглед на значимото като обх-
ват и като стойност целокупно творчество на Емил Мирчев ни дава основание да заключим, че той остави трайна и запомняща се диря в историята на съвременната българска скулптура, към чиито ценностни измерения, сигурен съм, времето в бъдеще ще прибавя нови и нови щрихи.
Чавдар Попов
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 66 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: