10 – 21 септември 2019 г.
галерия „Арте“, София

Човешкият живот е динамично противоборство, което всеки трябва да преодолее сам. С това послание ни посреща една необичайна за монументалиста Станислав Памукчиев експозиция в галерия „Арте“. Трийсет и пет произведения, които художникът нарича рисунки, населяват изложбената зала. Те са подредени по цикли и носят наименования като „Опуси“, „Към дома“, „По пълнолуние“, „Завръщане“.
Рисунката априори е откровение. В този ред на мисли подредбата на рисунките по цикли се асоцира с паралелни размисли на твореца, ориентирани към личното и общочовешкото. За Станислав Памукчиев е важна мисълта – код на съзиданието, като преживяване, като общуване със себе си. В тази изложба той пресъздава своя път в рисунки – виждаме страсти, съмнения, тревоги, изпитания, прозрения, смирение.

Изложбата е ретроспекция на лично преживяното. Чрез тези творби Памукчиев позволява на зрителя да надникне в душата му. Той изобразява обич, страст, покаяние и въздигане, като трансформира персоналното усещане до универсална категория.

Рисунките са камерни като формат, но монументални като звучене. Въздействат лаконично, синтезирано, компактно. В привидната абстрактност на облика им творецът претворява биполярната природа на човека. Битието е заключено в границите между бялото и черното, между тревогата и радостта, гибелта и съзиданието. Контрастът, борбата на бялото и черното и тяхната непрекъсната трансформация са уплътнени със смисъл.

Акцентът в изложбата е паното „Преминаване“ – голямоформатна рисунка, изпълнена в смесена техника. Тя прави мост във времето (започната е през 2001 г. и е довършена през 2019 г.) не само като пластически изказ, но и като смислов сегмент; сякаш сплотява и осмисля отделните цикли. Тя е потвърждение, че Станислав Памукчиев като творец е воден от съмнението, от динамичната трансформация на мисълта, от авторефлексията и превръщането на конкретното в универсално.

За проф. Памукчиев цветът е знак. Той е сред художниците,

които се изразяват подчертано монохромно и пестеливо.

Той е познат като автор, отдаден на естетическа аскеза. В поредица от рисунки виждаме как цветът се завръща. Събудената експресивност проблясва, но колоритът не е живописна самоцел, а семантичен инструмент – червеното маркира болка, грях, вътрешна борба, синьото обозначава чистота, а златното – уловена свръхестественост.

Рисунките в изложбата са сложни като реализация и дълбоки като замисъл, носят концентриран заряд и пластове от смисли. В тях всеки е призван да се ориентира сам за границата на свободата, за срещата на духа и материята, за същностите на битието.