18 февруари – 2 март 2019
галерия „Аросита“, София

Предизвикателствата на ситуационното оформление на различни галерии са сред предпочитанията на Васко Славков. Всяко ново пространство е обект за ново решение на структуриране и обживяване, на вграждане на подбрани идеи и развиването им съгласно спецификата на даденостите. Такава е според автора и поредната му изложба в малката по площ галерия „Аросита“, за която темата и творбите са създадени, или с други думи, ставаме свидетели на поредния „сайт-специфик арт“– изкуство, създадено за конкретното място. Изследванията си авторът фокусира върху различни

визуални експерименти, превръщайки галерията в лична лаборатория.

Изборът му този път пада върху татуирането като ритуал, което той проектира и върху работите, и върху изложбената площ – превръща я в един вид тяло, което татуира с подбрани образи. Обектите си той открива на най-невероятни места, от сервиз за автомобилни гуми до битака. Тук присъстват живопис, рисунки, стенопис, фотография, видео, реди-мейд обекти и всичко това, превърнато от първоначален кич в творба на изкуството със своеобразна естетика и идейно-философско съдържание.

Разбира се, темата е разработвана от много художници, но непремено трябва да споменем известния белгийски визуален артист Вим Делвоа с неговите татуирани прасета, който впечатлява автора.

Още от входа зрителят е посрещнат от надписа I LOVE ART, висящ насреща му и превърнал се в мото на изложбата. Илюстрацията е без съмнение татуировка, която носи и самият художник като декорация на ръката си и по този начин се превръща в обект-творба, част от изложбата.
Разсъжденията на Васко Славков върху същността на татуировката обхващат различни битуващи в публичното пространство мнения, като едно от най-популярните е решението за нещо, което ще остане за цял живот, което превръща акта на татуиране в ритуал. Друго авторово виждане за татуировката е нейната роля на инструмент, чрез който могат да се изследват социални принадлежности и специфични отношения към тялото, да се конструират идентичности. Промяната на личността вследствие на татуиране авторът усеща и у самия себе си. Той споделя: „Чрез ритуала на промяната аз търся нови визуални идентичности. Очаквам и зрителят да се включи в това търсене, но с малко ирония“.
Символиката и формите, заимствани от татуировките, върху които художникът е изградил изложбата „I LOVE ART. Ритуали на идентичност“ въвеждат зрителя в ритуала чрез конструиране на едно по-различно галерийното пространство. Сред подбраните символи е и мандалата.

Произхождащ от източна религия, символът е преоткрит от Карл Юнг и се е превърнал в основен елемент на научните му теории; една своеобразна диаграма на Вселената в нейната безкрайност, събрала в себе си необятно духовно познание; считана за връзка с нашата интуиция, разкриваща емоционални преживявания от миналото и възможност да надникнем в бъдещето, помагайки ни да разберем по-добре самоличността си.
Сред посланията на изложбата са усещанията за пробуждане и свобода, за любов и щастие, за оптимизъм, духовност, възприемчивост, за творчество и забавление, за промяна и сила.