ноември – декември 2019
„Фотосинтезис“, София

Третата изложба на гръцкия фотограф Джон Демос в София носи нежното заглавие „Дихание“. Уводната снимка в колекцията е фотография на едно изкорубено дърво, обърнало сухите си клони нагоре като пеленгатор към космоса. И може би общува с него, както в средата на миналия век бе доказан феноменът, че дърветата изпращат и получават сигнали от космоса. Действително дърветата на Демос в изложбата са много магнетични. Някакви невидими силови линии – продължение на авторовия замисъл, създават неповторими композиции и приказни сюжети. И в допълнение на сюрреалистичните горски сюжети от цикъла „Дихание“ са източените композиции, които много напомнят за духовната връзка на автора с големия чешки фотограф Йозеф Судек. Трябва да се видят тези снимки, за да се усети онази

плътна връзка на автора с природата.

Каква беше нашата изненада, когато на представянето той показа една от своите първи колекции за гората, снимана още през 1970-те години в родното му място Папинго, Горно и Долно, в Гърция. Бях готов да кажа, че познавам работата му от показаните досега снимки, но останах изненадан от новото многообразие на неговото творчество. Чрез тази колекция ние се докосваме до първите реализации на Демос с цел да одухотвори родния си край след завръщането му от Чикаго.

В най-общ смисъл снимките са прости, без никакви обективни изкривявания, каквито изисква този жанр. Бих разделил колекцията на два основни дяла – „Гората и хората“ и „Гората и децата“, в които със своя безхитростен начин показва природата, семейството си, приятелите си, чешитите от селото и религиозните празници в гората. Гърците са много по-религиозни от българите като народопсихология. Ако за нас гората е майка закрилница, за тях е храм. Какво е тя за гръцкия хидалго Демос Гъркът, име, свързано с простора, със свободата, с гръцкото сиртаки. Характерно за снимките от средата на 1970-те е, че те са посветени на религиозните празници и обичаи, сред които Джон живее и твори. Възрастните жени обикновено са в черно и лицата им още повече изпъкват на фона на гората. Колко приличат на стенописните икони от храма на Ванга в Рупите! Страничното осветление ги прави твърде пластични като в драма от античен спектакъл. Мадоната с детето си на ръце пред иконата на Христос. Или няколкото кадъра с размазания танц панигрия, който като облак е обхванал музикантите от фолкфеста в Папинго, 1975 г., от серията „Панигирия“. Вижте „Сенките на мълчанието“ като част от сенките на живота, кукерите и върколаците, нестинарите от Ахиа Елени. И въпреки многото графични перспективи снимките на Демос са оптимистични. Особено когато разглеждаме игрите на децата в гората. Те се докосват по изказ до испанския цикъл на Анри Картие Бресон, направен през 1937 г. по време на Гражданската война в Испания. Да не забравяме и журналистическия му цикъл от 90-те години за промените в Албания – острите ракурси, дълбоки диапозитивни цветове, разкъсаната между традицията и съпътстващите промени нова демокрация, леярите, погребенията, една подчертано реалистична представа за смяната на режима в малката балканска страна. Пред нас изпъква един многообразен фотограф с американски паспорт, но с типично балкански стил и излъчване на емоции, какъвто рядко се среща в историята на европейската фотография. Негови творби са притежание на много американски и европейски музеи за съвременно изкуство.