4 – 13 декември 2018
Галерия „Нюанс“, София

В творбите на Илия Иванов емоцията е водеща, а изкуството му е прeдизвикателство за публиката. И в заглавието „Галактически пейзажи и други фантазии“ има провокация. Преди да видя работите на художника, не бях се замисляла как се скулптират пейзажи. Той успява да го направи, защото в пластиката търси спонтанното и едновременно с това скрито чувство, чистия пластичен израз на формите в цялото им богатство и разнообразие, интелигентните препратки и изисканата линия. Той постоянно се насочва към емоционалното внушение на дадена идея, а не към определено изображение, и търси винаги да е различен.

В пластиките на Илия Иванов формата е разбита, няма я масивността на класическата скулптура. В тях откриваме интереса на автора към обичани от него теми: галактиките, древността, средновековните храмове, жената, музиката… Всяка една от тези теми скулпторът Илия Иванов разработва през годините и се връща към тях многократно.

Галактическата тема в последно време привлича силно вниманието на автора, а в много от пластиките му има препратки към Античността и готиката, в тях откриваме тръпката на еротичното и човешкото присъствие. На настоящата изложба той представи най-малко по една творба от циклите „Галактически пейзажи“, „Островът на фантазиите“, „Спомени от лятото“, „Вдъхновение“, „Античност“ и др.

Авторът е привлечен от ефирността, безтегловността; в работите му има много въздушност и лекота.

Те излъчват енергия, предизвикателство и едновременно с това хармония,

която е в подчертаване на равновесието на отделните елементи в композицията. Хармоничността е и в играта на светлината по фактурата, в проблясъка на ажурите, в изяществото на овалите и красотата на срезовете.

За себе си Илия Иванов твърди, че е лиричен експресионист и че идеалът му в изкуството е: емоция, експресия, еротика, естетика, експозиция. В изложбата освен пластики той представи и своите съкровени тайни – рисунките. За него рисуването е в основата на творческия процес и му дава много в емоционална посока. Рисунката е чувство и откровение, което той пази за себе си като нещо много съкровено, така както и сънищата, които с никого не споделя.

Обича красотата на света, създадена от Твореца, а сетне и от хората на нашата цивилизация. Иска да е част от този процес от древността до днес. В творческия си път се учи от великите майстори на XX век. Най-напред от своя учител в академията Величко Минеков и от големите Бранкузи, Калдер, Мур, Габо, Цадкин.

Обича бронза – любимият му материал. С него работи най-добре. Харесва го заради трайността му и за това, че му създава асоциации за началото на Вселената, когато всичко е било втечнен огън и въпреки хаоса е заемало желаните от Създателя форми.

Той си представя живота като сезони, в които има и слънце, и синьо безоблачно небе, и бури, и ветрове. Знае, че в живота му отминава горещото лято и настъпва есента с пожълтелите листа и есенната красота.
Тази година е юбилейна за автора! Нека му пожелаем здраве, творческо дълголетие, вдъхновение и успехи!