22 април – 17 май 2019
галерия „Сердика“, София

Изложбата „Всичко ще бъде наред“ провокира с открито заявеното намерение да изследва човешката чувствителност към порядъка в художествената материя. Росица Гецова има разпознаваем подход в интерпретирането на теми, специфични за XXI век, като реакцията на съзнанието към новите технологии и потока от информация. Този път тя се спира на философска тема извън контекста на историята. Това е стремежът към щастие като задвижващ принцип на творческата дейност. Росица Гецова работи в съвременна концептуална схема в смесването на медии, позната от предишни изяви, но съсредоточава вниманието върху идеята за неуловимата градивност на спонтанното художествено действие. Визуалната схема от плексиглас, силикон и хартия, акрил, туш, флумастер и дигитален принт интерпретира диадата хаос-ред, навлизайки в сложно структурообразуване от нееднозначни отношения между материалите.

Твърдението „Всичко ще бъде наред” звучи оптимистично и въпреки че сме привикнали към тези думи, в тях се крие специфичен парадокс. „Всичко” е дума, която означава оптималния обем на човешката представа за свят. А като едно ограничено във времето и пространството същество човекът е неспособен да проумява и познава безкрая в своя рационален опит. Това схващане е формулирано по забележителен начин от Блез Паскал, който описва човека по следния начин: „Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо.” Явно, че на човека е отредена нелеката роля да свързва всичкото и нищото, а на художника се пада да твори образ на това взаимодействие, вероятно от своя страна изживявайки всичкото като първична материя и хаос. Думата „наред” е също така трудно постижима. Създавайки и опознавайки рационалния ред по вектора на своята мисъл, човек може да свърже точка А и точка Б, но трудно може да проумее поредността на житейските събития, а още по-малко да свърже всичко във всичкото и така да разбере, че всичкото всъщност е „наред“. Затова според мярата на човешкия разсъдък никога, никъде и нищо не може да бъде наред. Така твърдението „Всичко ще бъде наред” добива друг философски смисъл, постижим единствено за творческото действие. В изложбата на Росица Гецова парадоксът е осмислен и решен в рамките на художествения език.

Думата „всичко” е пренесена в изобразителната дейност и определена от рамката на дигиталните рисунки, плексигласовите кутии и видеото. В тях се структурират светогледни модели, изградени от хиляди елементи, свързани, напластени и повтарящи се, които напомнят, че каквото и да се случва, то никога не е затворено в човешкия рационален контрол. Визуалните повторения и съвпадения кодират невидимия свят, многозначните детайли и фините баланси. Те са затворени в плексигласови кутии и са осмислени като обект на изследователско любопитство. Прозрачният материал налага дистанция, съзерцание и философско размишление към принципите и елементите на този художествен ред.
Потопът от житейски събития е осмислен в образи, запазващи сложните взаимодействия в различни медии и техники. Елементите преминават през няколко пласта повърхност и са свързани със силикон. В големия формат са характерни ритъмът на повторението и засилената четливост на образа, а в средния и малкия формат водещо е отношението между повърхностите и материалите, което се усложнява, поражда пространство и отнема прозрачността. Някои елементи са остатъци от стари произведения. Росица Гецова се вглежда в тях като следи и улики, които е оставила непреднамерено. В художественото преосмисляне тези обекти от миналото образуват нов ред. Те добиват смисъла на следи на несъзнаваното, кодирани в обща изобразителна схема. Другият план на преосмисляните следи се формира в работата със снимки, заети от лични албуми.

В поредицата „Всичко ще бъде наред“ се вграждат части от снимки на цветя и клони, а във „Венеция“ се вгражда Мостът на въздишките. Дигиталните принтове внасят математически ред, но рисунките с туш ги превръщат в част от по-сложна организация. Плексигласовите кутии осмислят този нелинеен ред като космос. Съединителната тъкан на силикона прониква свободно между насложените и нагънати повърхности и изказва стремежа на затворения свят да преодолее своите граници. Пространството във „Време“ е отворно и леко, в „Две луни Харуки Мураками” се затваря и сгъстява, а във „Венеция“ достига краен предел на плътност и наситеност. Космосът е все така близък до древния смисъл на ред, но в работата на Росица Гецова редът е преосмислен. Човекът творец вече борави с новите технологии, информационни мрежи и структури и в рамките на визуалното е свободен да ги очовечи с игрови ход. Зоните и точките на изобразителен смисъл следват реда на психологическите мрежи и възли и интерпретират човешката способност те да бъдат развързани. Така моделите на космос във „Всичко ще бъде наред” достигат до голямата тема на изложбата. Те освобождават зрителя от страха, изпитван към хаоса, а тази свобода е и върховен изказ на стремежа към щастие.