10 октомври – 3 ноември 2019
Галерия „Евдокия арт глас“, София

Йорданка Илиева и Илия Илиев са автори с неповторимо и открояващо се естетическо звучене, а всяка тяхна изява е впечатляваща и винаги е с нещо по-различна от останалите. Тази изложба също е по-специална не само поради факта, че художниците Йорданка Илиева и проф. Илия Илиев ни правят съпричастни с актуалните си творчески търсения, но тази година те отбелязват и 50 години от съвместния си житейски и творчески път – време на едни от най-вълнуващите, най-съдбовни моменти от живота и на двамата. Време на доказване, на реализация, на успехи и награди – всеки по своя път, но винаги заедно, рамо до рамо. Всяка една среща с тях и тяхното творчество е силна и запомняща се, но аз никога няма да забравя първия път, когато прекрачих прага на ателието на семейство Илиеви. Това е едно магично място, изпълнено с творческа енергия, цвят и настроение, където неусетно се потапяш в море от сюжети, изящество и хармония.

От разхвърляните наоколо камъчета, стъклени парчета, изхвърлените от морето мидени черупки и рапани проф. Илиев сътворяваше различни композиции с такава лекота, сякаш бяха плод на спонтанни и неочаквани хрумвания. Зад тази привидна лекота обаче се крият размисъл, тематични търсения, извървян път. Той е надарен с аналитичен ум и дълбока чувствителност. Утвърдил своя неповторим пластичен почерк, създавайки изкуство, неподвластно на времето, той разчупва каноните на класическата мозайка, прилагайки съвременни техники и използвайки нови материали. Професор Илия Илиев е автор, чието име отдавна е заело достойно място в панорамата на съвременното българско монументално изкуство, сътворил многобройни мозайки, витражи, пластики; учредител на Международната асоциация за съвременна мозайка в Равена, носител на редица награди и високи отличия, сред които не можем да не отбележим: награда „Иван Пенков“ за принос в съвременното приложно изкуство, орден „Кирил и Методий“, Почетен знак на Съюза на архитектите в България, Награда на Художествената академия за принос, „Златно перо“ на Classic FМ за принос в изкуствата, а с преподавателската си дейност и теоретичните си изследвания той възпитава творческия и аналитичен дух на поколения млади художници в Художествената академия.

Големите творци обаче имат нужда от муза – за професора това е художничката Йорданка Гойчева, която е негов верен спътник не само професионално, но е и човекът, който създава домашна топлота, настроение и може би е най-точният и верен коректив. През всичките тези години тя също не спира да твори. Нейното изкуство, излъчващо емоция и духовност, е силно въздействащо, независимо дали работи в областта на витража, мозайката или живописта. Не мога да не спомена за сложните ù монументални проекти в областта на витража, гоблена и текстилната пластика, реализирани в не една обществена и частна сграда и хотели в София, Бояна, Смолян, Трявна. За мен са изключително впечатляващи и портретите, които тя рисува през годините. От тях блика своеобразен романтизъм и поетична носталгия, издигайки в култ красотата в различните ù интерпретации.

Направих това кратко пътуване през годините, за да оценим значението на новата изложба, на извървения жизнен и професионален път, на тандема в неговите нюанси, на двамата ярки и значими творци.

В настоящата изложба Йорданка и Илия Илиеви изразяват любовта си един към друг чрез мозаечното изкуство – тази специфична художествена територия, на която се срещат и традицията, и модерността, и класиката, и авангардът. „Изкуството е поезия, която е видяна, а не почувствана“, казва Леонардо да Винчи. Смятам, че тази мисъл на великия Леонардо много добре импонира с творбите на Илия Илиев и Йорданка Гойчева, които са изпълнени с живописна чувствителност по-близка именно до поетиката, отколкото до определен пластичен разказ. Всяко едно от произведенията на двамата автори е наситено с изтънчена сетивност и изящество, хармония и баланс. В творчеството им е дълбоко залегнала любовта към морето и природните форми, от които те черпят вдъхновение. И двамата автори носят тази тема в сърцето си, защото съм сигурна, че неведнъж са се възхищавали пред красотата на морската шир, губеща се някъде там, на хоризонта. Почувстваш ли тази любов, тя никога не те напуска, намества се в сърцето ти ревниво и изисква вярност, преданост и смелост да създаваш и да твориш.